Казусът „Церовски” – оставката, която никой не иска

Ако не беше премиерът, едва ли щеше да има и двама души в този парламент, които да подкрепят Валентин Церовски. Този човек има странната способност да се изпокара с абсолютно всички. Репликата е на депутат от НДСВ, и то далеч преди създаването на временната анкетна комисия по усвояване на средствата от европейските фондове от Министерството на регионалното развитие и благоустройството. Но и сега ситуацията не е много по-различна.

И по време на дебатите, и при обсъждането на проекта за решение в комисията съществуваше необичаен за 39-ото Народно събрание консенсус. В същото време предложеното решение на практика е приемливо дори за правителството - ако то държи в редовния доклад на Европейската комисия да е записан напредък в тази сфера, трябва да положи точно усилията, които препоръчват депутатите. Същото, макар и с други думи, се казва и в становището на Министерството на финансите. Приетото от парламента решение препоръчва на премиера да отчете грешките и да предприеме мерки за подобряване на координацията - същото, което искат и от Европа.

Онова, което никой от депутатите не посмя да поиска в прав текст, беше, че една от мерките трябва да е смяна на министъра. Според контекста на изводите тя е жизненонеобходима, но не може да бъде поискана. Най-малкото защото в парламентарната ни практика не е предвиден вот на недоверие за един министър, а резултатите от проверката на комисията и дебатите по тях всъщност са такъв вот. И вероятно точно по тази причина самият министър свика собственото си лоби в НДСВ, моли, струва и накара царските депутати да го подкрепят. С чисто политическата теза да не би дискусията срещу него да се обърне срещу премиера и да събори правителството.

Странен, но напълно закономерен се оказа и консенсусът между БСП и СДС за допълнителните тези в проекта за решение - че отговорност за провала в усвояването на средствата носят и други министерства и министри. Логично от Новото време го нарекоха "размиване на отговорността", защото консенсусът е само по темата Церовски. Те, както и ДПС, не биха могли да подкрепят критики към Милен Велчев или Христина Христова или Николай Василев. Още повече че повече явно, отколкото тайно Новото време предпочита да играе на страната на Доган.

С малки изключения всички - и от ляво, и от дясно, и в центъра искат главата на Церовски, пък макар и с леко разминаващи се основни мотиви. И в тази ситуация премиерът Симеон Сакскобургготски определено има два изхода - да уволни провалилия се Церовски или пък да го остави. И нито един от тези ходове няма да му осигури липсата на проблеми през последната година от мандата. Поставен в ситуацията "шах-шех", той трябва да пожертва или министъра, или бъдещето си.

Оставането на Церовски определено би означавало премиерът да поеме отговорността за неусвояването на средствата от Европейския съюз, пропуснатите шансове за заетост и развитие, както и за критиките от страна на Европейската комисия по въпроса.

Смяната на Церовски обаче е не по-малко рискова. Едва ли някой очаква, че строителният министър ще има доблестта на Пламен Петров и сам ще подаде оставка, вместо да се надява като Владимир Атанасов, че ще бъде отминат и от тази буря.

Да, естествено премиерът би могъл и сам да му поиска оставката или направо да го освободи. Но и в този случай ситуацията е с непредвидим изход. Като начало, защото почти никой не би могъл да се навие да "наследи" това ведомство с всичките му проблеми и да обере негативите от тях. Би трябвало да е поне Магьосника Мерлин, а в двора на Симеон такива не се забелязват.

Министерство без министър също не е кой знае колко желателно, още повече че вече се е случвало. Затова пък вероятно е по-елегантен изход, поне докато се избере подходящ "наследник" на поста. Още повече че в момента НДСВ и ДПС вече нямат мнозинство в парламента, което е благодатна почва за задкулисни извивания на ръце, договорки, сделки, та гласуването на смяната да мине през залата. Евентуален провал би бил бламиране на кабинета. И правителствена криза. Но това е малко вероятно, като се има предвид кога са следващите избори.

Като начало отлагането на разглеждането на доклада на комисията спаси поне до септември премиера от необходимостта за спешно решение. Макар че Народното събрание прие, че министър-председателят трябва да докладва за предприетите мерки в 15-дневен срок, на практика той престава да тече през парламентарната ваканция и изпраща решението за есента. А дотогава той ще има достатъчно време както за преговори за нов кандидат за поста, така и за друг полезен ход. Ако изобщо има друг ход.