Сигнал за нахапан до смърт пинчер е постъпил в столичното първо РПУ на 31 август около 18:30 часа от собственика на убитото куче. Установен е собственикът на питбула. Снето е сведение и е предадено на Софийската районна прокуратура (СРП), заявиха от МВР.
Ето какво написа стопанката на жестоко убитото кученце:
Никога не съм си и помисляла, че някога такова нещо може да ни се случи! Направо думи нямам, с които да опиша болката! Но тъй като това не е единичен случай, нито за този човек и неговото куче, нито за много други като него. За това искам да споделя за да може да достигне до колкото се може повече хора и институции. В събота привечер (31.08.2019г.) на ежедневната си разходка в кв. Изгрев до горичката на бул. Самоков, нашите Роби и Томи бяха нападнати от кучето на този господин на снимката. Томи успя да се измъкне, но за съжаление Роби не успя и беше завлечен в гората. След борба и опит на мъжа на майка ми да ги спаси..... Не успява. Въпросният господин Иван собственика на питбул по-скоро насъсква умишлено кучето си срещу други кучета, котки, а се е случвало и на човек да скача да го хапе! Пуска нарочно да се разхожда свободно за да може да напада. Когато мъжът на майка ми удря по главата питбула, за да пусне Роби от устата си, (понеже той не е на ясно как се отваря уста на такова куче! ) собственика му започва да го дърпа с думите "Не ми бий кучето". И съответно питбулът отива към горичката с малкия ни Роби в уста. Последствията ги виждате.
Всички, които ме познават знаят за моята любов към всички кучета (без значение породи и безпороди). За това моят апел е да се насочи вниманието към човекът, който носи по-голямата вина за такива инциденти. В конкретния случай става въпрос за господина от снимката - Иван П., на когото такива действия и случки не са му прецедент, а ежедневие. Този случай не е първия и ако не се вземат мерки от съответните органи ще има още такива случаи. За това търся гласност и отзвук за да има и действие, защото всички знаем, че то се случва само когато има гласност в интернет пространството.
Историята бързо се разпространи из социалните мрежи и предизвика много коментари. Ето какво написа и потребител, който явно познава семейството, отгледало кучето убиец:
История за пинчер, питбул и батка
Действието се развива в столичния квартал Изгрев, познат в последно време като квартала на Артекс. Но темата не е за строителство или евтини апартаменти. Става дума за една обикновена битова история, касаеща пинчер, питбул и неговите стопани (млад "батка" и откачения му баща).
За жалост първият участник в разказа вече не е сред нас - пинчерчето Роби си замина разкъсано от обучен да убива, озлобен питбул. Питбул, който вместо да бъде възпиран от собственика си, бива окуражаван да пролива кръв.
Ще се върна назад във времето, защото докато си мислех за Роби някои епизодични спомени изплуваха.
Помня когато младежът с питбула, днес професионален или мераклия ММА боец, беше още дете. Един ден на междублоковата площадка го заварих да налага с огромна злоба друго дете, което на практика отдавна бе безпомощно. Аз също не съм светец, бил съм се безброй пъти с приятели, съученици и други. Но особеното в онзи случай бе, че до двете деца стоеше бащата на К., който яростно окуражаваше сина си. Бащината гордост личеше по лицето му.
Тръгнах да разтървавам децата. Не се наложи, тъй като бащата, вероятно засрамен или по-скоро притеснен от появата ми, издаде команда боят да бъде прекратен.
От тогава минаха около 20 години. В този интервал от време нямам други спомени от К. Но баща му виждам почти ежедневно по улиците на квартала, в гората, в центъра и къде ли още не.
Говори се, че бил доносник. Може би са квартални слухове, а и да е вярно, няма пряко отношение към случая с Роби. Но когато го видях за пръв път с куче си казах именно това - сега вече ще имаш добро оправдание за постоянното ти мотаене, зяпане и слухтене из квартала.
Поотклоних се от темата, извинете за което. Но ми се стори удачно да поставя случката в контекст. Сякаш имам някакво подсъзнателно желание да намеря оправдание както за К. (младежа, обучил питбула да убива), така и за самия питбул - и двамата резултат от един определен възпитателен модел.
Защото в началото на тази верига стои бащата - човекът, разхождал кучето в трагичния ден.
Впрочем като че ли няма нужда да разказвам самата история...всеки отдавна се е сетил каква е тя.
Малък пинчер ходи по тротоара, изскача питбул (разбира се без повод и намордник), захапва го, отнася го в гората. Опитите да бъде спасен са напразни... Е, ето все пак и един детайл, който ми изглежда показателен.
Докато стопанина на пинчера се опитва да извади от устата на питбула малкото животно, г-н И. П. казва "Не ми удряй кучето, ей". Самият той не прави каквото и да е усилие да спре машината си за убиване. Точно обратното...
Ето и един друг спомен. Веднъж имах кратък разговор със стопанина на Роби. Може би беше преди година. Пинчерите са общо два...извинете...пинчерите бяха общо два.
Томи вече ще се разхожда сам. Та, попитах го защо единия води на повод, а другия е пуснал свободно, визирайки заплахата от автомобили. Отговори ми, че Роби е послушен и е научен да се пази. Загледах се и действително видях как се спря с наближаването на кръстовището, изчака своя стопанин, и пресякоха заедно. Уви, заплахата от колите беше предвидена, но тази от питбула Мастер - не.
Целият квартал познава "родителите" на Роби. Вероятно защото работят в същия този квартал, вероятно защото мнозина разхождат кучетата си с тях, вероятно и поради тяхната специфична порода - хора добряци, позитивисти, вечно усмихнати. Хора, които намираха малките удоволствия на живота в разходката в края на работния ден с техните "пиленца", както съм чувал да ги наричат. От "инцидента" (събота вечер) насам минаха няколко дни.
И когато снощи видях стопанина на жертвата, не успях да обеля дори дума. Защото се сблъсках с празния поглед на изгубения смисъл. Познавам този поглед и пред него оставам ням. Роби няма да се върне.
Мога само да се надявам тези хора да си върнат смисъла. Вероятно за мнозина е просто едно кученце. Но в действителност е много повече от това.
Колко жалко, че в едно и също общество се налага да съжителстват тези две реалности - едната на добряците, усмихнатите стопани на Роби, а другата - реалността на К. - възпитателя на кучета убийци, неговия ментално болен баща и питбула
Мастер!
P.S. Случаят с Роби не е първи. Други също са загубили любимците си, включително хора са били хапани от същия този питбул. Подадените до момента сигнали не са довели до конкретни действия от съответните институции. Надявам се даването на гласност, заедно с всички останали законови инициативи на жителите на квартала, да дадат резултат.
Надявам се мерките да засягат най-вече агресивните стопани, а не само продукта на болните им мозъци - агресивните кучета. Защото именно тези "хора" са опасната порода. Надявам се в бъдещето сигнали от подобен характер да бъдат разглеждани със съответната отговорност и навременност, за да водят до превенция.
В противен случай утре някой родител, облян в сълзи, ще носи в ръцете си мъртвото си дете, точно както "бащата" на Роби го носеше онзи ден!