Цели 25 години след първото знаково убийство на мафиотски бос в България – това на основателят на борческата групировка ВИС Васил Илиев, поръчителите и изпълнителите на мократа поръчка остават неизвестни. Разследването на убийството на кюстендилския борец, чийто живот бе отнет с куршуми на 25 април 1995 г., отдавна е прекратено, а времето е заличило даже оскъдните и косвени улики. Твърде вероятно е екзекуторите и поръчителите на убийството на първия застрахователен бос в България също да не са между живите. Едно обаче е сигурно – и 25 години след смъртта на Васил Илиев той си остава митична фигура, а легендите за неговото гангстерско царуване се разказват и до ден днешен. Ето как борческият бос бе убит точно преди 25 години, напомнят от Lupa.bg.
Животът на Васил Илиев приключва в 21,15 часа вечерта на 25 април 1995 г. в разнебитената, тясна и неосветена улица „Никола Каменов” в софийския квартал „Гоце Делчев”. Там босът на борческата застрахователна компания ВИС е издебнат от наемни убийци, докато отива към ресторанта си „Мираж” за късна вечеря с шоумена Слави Трифонов. Преди това Васил Илиев е на среща с партиен функционер от БСП в парк хотел „Москва”.
В последния ден от живота си босът на борците е щастлив – в България най-после е пристигнал поръчковия му „Мерцедес 600 SL” в сребрист цвят, регистриран същия ден в КАТ, след като е внесен от близкия му приятел Фатик от Германия. Васил Илиев очаква мерцедеса си близо 3 месеца, след като си го поръчва за подарък по случай 30-ия му юбилеен рожден ден, празнуван на 22 януари. Успява да измине има -няма 30 километра с уникалното за времето си возило, преди да издъхне в колата, покосен с дъжд от куршуми.
Стрелците са поне двама. Наемниците откриват стрелба със заглушител от 2-3 метра, възползвайки се от разбития път, заради който Васил Илиев се движи с около 20 км/ч., следван от тримата си бодигардове, возещи се в червен „Сеат Толедо”. Охранителите не успяват да видят нищо и дори не отвръщат на огъня, макар да са въоръжени. Те само констатират смъртта на боса си.
„Чу се шум като от пукащи се балони. Мерцедесът беше целия обвит в пушеци, заби калника си в дясно на уличката, в металната ограда на строяща се кооперация. И предното, и дясното и лявото стъкло бяха станали на сол от куршумите. Васил беше върху волана, с килната глава настрани. Нямаше никакъв пулс, когато опитахме да го извадим, вече беше мъртъв...”, пише в показанията си един от тримата охранители на борческия шеф.
При полицейския оглед на местопрестъплението ще стане известно, че срещу Васил Илиев са изстреляни 17 куршума, като 3 от тях го уцелват. Два от куршумите са в главата му, трети пронизва рамото му и спира в гръбначния стълб.
Убийството на Васил Илиев буквално разтърсва България. Екзекуцията му предизвиква извънредно закрито заседание на правителството за спешни мерки срещу престъпността. Експерти вещаят избухването на свирепа гангстерска война, правят се мрачни прогнози за предстоящи кървави бани. В София гъмжи от полицаи, изкарани на улиците за респект, а десетки представители на борческия застрахователен елит се покриват за дълго. Някои се укриват в Гърция, други се насочват към Унгария и Сърбия. Слави Трифонов държи прочувствена реч по телевизията, в която през сълзи обявява, че България е изгубила един от най-достойните си синове, визирайки убийството на Васил Илиев.
Погребението на основателят на ВИС се състои на 27 април 1995 г. в Кюстендил, като Васил Илиев е погребан с многолюдно траурно шествие. Километричната колона от мъже в черно с тъмни очила и остригани вратове се точи с часове по централната кюстендилска улица „Цар Освободител”. Очевидци си спомнят, че над 15 000 души изпращат Васко Бореца в последния му земен път. Церемонията в центъра на Кюстендил е разрешена лично от кмета, а почти целия град е по тротоарите, за да наблюдава мълчаливо многолюдното шествие.
Над 500 коли от София, натъпкани със „застрахователни агенти”, идват в Кюстендил. Тялото на покойника е докарано с черен „Додж”, ескортиран от две лимузини. Ковчегът носят най-близките съратници на Васил Илиев, а сред тях са Косьо Самоковеца и Димитър Димитров – Маймуняка. Години по-късно и двамата също умират в поръчкови покушения.
На погребението присъстват десетки спортисти, сред тях изобилстват героите от САЩ’94 Христо Стоичков, Любо Пенев, Йордан Лечков, Трифон Иванов, Борислав Михайлов, Илиян Киряков, Божидар Искренов и други. Шоузвезди също не липсват, както и мастити конкурентни босове. На погребението венци поднасят всички шефове на конкурентната групировка СИК, предвождани от братята Красимир и Николай Маринови – Маргините. Единствен отсъстващ е Младен Михалев – Маджо, който по това време е в софийска болница.
Няколко дни след мафиотското убийство на Васил Илиев, ученик от 73-то училище в София открива едно от оръжията, ползвани при екзекуцията. Картечен пистолет „Заги”, хърватско производство, без идентификационен номер, е захвърлен край дърво в района. Това навежда криминалистите към мисълта, че наемните убийци са от Сърбия, или Хърватска.
И до днес версията, че Васил Илиев е ликвидиран от сръбски наемници, е приемана за меродавна и в ъндърграунда, и сред топ криминалистите от МВР. Доказателства не са открити, но според постъпилата оперативна информация седмици след екзекуцията, поръчката минава през сикаджията Милчо Бонев – Бай Миле.
В този период Бай Миле ръководи контрабандата на горива от България към ембаргова Сърбия с влакови композиции. Васил Илиев също навлиза в този бизнес. Твърди се, че висаджии похищават цяла влакова композиция с горива на Бай Миле и завземат граничния контролно- пропускателен пункт „Стрезимировци”, през който не могат да минават контрабандни петролни „кервани” на СИК. Според оперативните сигнали, постъпили в МВР още през 1995 г., партньор на Бай Миле в този бизнес е сръбския мафиот Сретан Йосич. Именно през Йоца Амстердама минава мократа поръчка, изпълнена от сърби, или хървати. В този период ВИС и СИК воюват и по линията на „силовото” застраховане, двете групировки повсеместно принуждават прохождащите бизнесмени в България да им плащат за сигурността си.
Версията, че убийството на Васил Илиев е с печат СИК е толкова разпространена в първите месеци от разследването, че се налага Красимир Маринов – Големия Маргин да даде интервю, в което да я опровергае.
„С Васил бяхме приятели още от 1979 г., знаем се от спорта и казармата. Въпреки, че в последните години бяхме конкуренти, винаги сме поддържали приятелски отношения. Няма да позволя двете групировки СИК и ВИС да бъдат насъсквани една срещу друга”, обявява Големия Маргин в интервю пред „Стандарт”.
Висаджиите също търсят напразно кой е отговорен за убийството на боса. Мето Илиенски и Чавдар Писарски обявяват награда за информация в ъндърграунда, стимулирани са и разследващите полицаи. Приближени до Васил Илиев даже отиват при Ванга със списъци с имена на заподозрени, а делегацията е водена от покойния банкер Емил Кюлев. Петричката пророчица обаче е безсилна да разкрие каквото и да е и отказва да се ангажира с посочването на виновници. Все пак се приписват думи на Ванга, произнесени по повод убийството на Васил Илиев: „Не се е опазил от приятелите!”
Дни след покушението на Васил Илиев в групировката ВИС решават, че по-малкия брат Георги ще бъде новия шеф. До този момент Жоро Илиев има славата на калпазанин и гуляйджия. Противно на очакванията, Главния не само съумява да възроди ВИС, но даже и да надмине славата на батко си Васил, преди също да бъде ликвидиран от наемен убиец 10 години след брат си – през лятото на 2005 г.