В ресторанта на ВИС събирали парите с прахосмукачка

За случките около култовото заведение „Мираж“ в столичния квартал „Гоце Делчев“, а някога „Емил Марков“ се говори и пише много, но има и много неразказани истории от кухнята на ресторанта, превърнал се в символ на прехода и случващите се по това време неща.

Някогашната щаб квартира на групировката ВИС-2 вече е разрушена, а на нейно място ще бъде построена 10-етажна сграда. Сделката е подписана от един от основателите на бившата групировка и изключително приближен на покойния Георги Илиев – Николай Цветин.

Обвитият в мистерия мъж, за който се знае изключително малко, е продал терена на инвеститори. Цената е търговска тайна, но се оценява на няколко милиона според брокери.

Много от посетителите ѝ, които са запивали там по няколко дни вече не са измежду живите. Има обаче служители, които все още си спомнят славните време на вече събореното заведение.

Сред тях е портиерът бай Георги. Traffic news го откри заради наближаващата годишнина от разстрела на Главния -25 август 2005- а година и разговаря с него. Мъжът обаче пожела да остане анонимен и да не бъде сниман. Не от страх, а от чувство за чест. Видял е много и е взел много. Не искал да клати кокалите на момчетата, които му купили апартамент и изучили децата му.

Бай Георги е пенсионер на преклонна възраст. През 90-те години започнал случайно като портиер и охрана в ресторант „Мираж“. Препоръчал го негов комшия, който работел за групировката.

Бай Георги се оказал подходящ за работата. Бил дискретен и усмихнат. Задачите му били просто да почиства сутрин след поредния запой на популярните и вече покойни братя, а след това просто да наглежда паркинга и посетителите през деня. Ако имало нещо нередно само трябвало да се обади по мобилния телефон.

„Момчетата се събираха почти всяка вечер. Малко са пресилени нещата, че е имало денонощни празненства. Основните бяха през седмицата. Уикенда пътуваха в чужбина или в провинцията. Всяко едно празненство за тях обаче беше такова и за нас. За целия персонал. Щом алкохолът им навлезеше, те започваха да разхвърлят пари. Буквално. Мятаха ги във въздуха, а банкнотите падаха върху главите им. Чувам, че сега бизнесмените мятали салфетки. Тогава от тавана падаха по няколко апартамента за час. Никой не смееше да пипне парите. Чакахме до сутринта. Една част ги събираше охраната, но винаги оставяше и за нас. Обикновеният персонал“, разказва бай Георги.

След всяка подобна забава той включвал прахосмукачката и започвал да събира банкнотите. Отказва да назове най-голямата сума, но само подмята, че прахосмукачката му е купила апартамента, в който живее и е изучила децата му.

„Имаше пари на окачения таван, под масите, под столовете, в тоалетната, зад бара... навсякъде. Ние само трябваше да ги съберем“, обяснява пенсионерът, който не крие носталгията си към вече отминалите времена.

Именно в тези времена той си спомня и смешна случка от горещите летни дни, когато Георги Илиев пристигнал след важна среща. Тя била успешна за него. Той седнал в градината на ресторанта, поръчал си студена ракия и охлаждащ душ. В ролята на разхладителя се оказал млад сервитьор, който извадил душа за поливане и започнал да пръска краката на Главния, които вече бил събут и с навит панталон. Това продължило до късния следобед, а нестандартния поливач получил солиден бакшиш за услугите си.

„Всички изкарваха пари. Музикантите, сервитьорите, охранителите. Имаше дори и деца, които се навъртаха покрай заведението. Основно ромчета, които се надяваха, че ще спечелят вниманието на някой от големите. Такова беше едно момче Карлос. Той успяваше да отваря скъпите коли на момчетата само с пинг-понг топче. Правеше му дупка, слагаше го на ключалката и само с едно движение някак успяваше да отключи мерцедесите и BMW-тата им. Те изпадаха в захлас и започваха да му дават пари“, обяснява с широка усмивка бай Георги.

Той е ставал свидетел и на неща, за които не иска да разказва. Съгласява се с множество уговорки. Спомня си за момент, когато един от любимите певци на Главния си изкарал сериозен пердах. Цецо Ярето пял цяла вечер на Илиев, а след това довел и дъщеря си. Запознал Главния с нея и се присъединили към общата маса. Ярето обаче прекалил с алкохола и започнал да обижда момичето. Това не се харесало на Илиев, който само кимнал на момчетата си и те вече знаели какво да правят.

„Разходиха го по бул. България. Но не пеша, а с кола и не в колата, а до нея“, вие си направете сметка какво точно се е случило.