Дете, затворено в интернат в продължение на 3 години, без възможност да обжалва тази мярка, осъди България в Страсбург за 6000 евро. Европейският съд по правата на човека (ЕСПЧ) прие, че е нарушено правото на всеки лишаването му от свобода да бъде контролирано от съд. Момчето е било в интерната от 2011 до 2015 г., когато изтича максималният срок за настаняване в такава институция, съобщи в. Сега.
Делото "И. Г. Д. срещу България" засяга съдебния контрол след настаняването на 11-годишно дете в социално-педагогически интернат (СПИ), както и ролята на системата от институции за борба с противообществените прояви за ресоциализация, социална интеграция и поддържане на контакт със семейството на настанените. Това обясняват от Българския хелзинкски комитет (БХК), който представлява детето в Страсбург.
Детето е било обект на системно насилие както в своето семейство, така и в няколко от институциите, в които е било настанявано, като и самото то е упражнявало насилие. Майка му, която действа от негово име поради това, че е малолетен, се оплаква, че не е имала възможност да поиска от съда прекратяването на настаняването в интерната. Друго оплакване е, че детето е било изпратено в единствената институция от този тип - интерната във Варненци. А той е далеч от града, в който живее, и така контактите между детето и майката са били възпрепятствани, което нарушава правото им на семеен живот.
Според Страсбург основната мотивация на българските власти е била да накажат детето за поведението му, счетено за девиантно. Момчето е настанено в интернат, без да са положени реални усилия за намиране на по-малко ограничителни мерки. През трите години на пребиваване на детето в интерната нито един от компетентните органи не се е ангажирал да проучи дали условията за настаняване са били от полза за него, дали са били подходящи за възстановяване на връзките между него и майка му и дали са му осигурили перспектива за реинтеграция в семейството му.
Освен шестте хиляди евро за неимуществени вреди България е осъдена да плати и 2451 евро за разноски по делото.
Решението на ЕСПЧ за пореден път разкрива сериозните проблеми пред системата за борба с противообществените прояви на малолетните и непълнолетните в България, която се води по закон от 1958 г. Институциите за настаняване на деца с противообществени прояви, много от които сами са жертви на насилие както в настоящия случай, препятстват възможностите за контрол на тяхната дейност от страна на близките и не са насочени към осигуряване на ресоциализация и социална интеграция на настанените в тях деца, коментират от БХК.