Рангел Бизюрев, който е обвинен в убийството на Димитър Малинов в село Цалапица, разказа днес пред съда своята версия за фаталния инцидент, предаде репортер на Plovdiv24.bg. 30-годишният мъж сам пожела да даде обяснения още преди да бъдат изслушани свидетелите по делото.
Неговият разказ, както и отговорите на зададените му впоследствие въпроси, продължиха близо 2 часа. Бизюрев призна, че е нанесъл общо 5 удара на Митко - 4 с двете си ръце в неговия торс и един с коляно в корема. Свидетел на боя е бил единият от близнаците - Борислав Динков, с когото заедно заровили по-късно тялото на Димитър Малинов. Другият близнак - Валентин, пък "помогнал" с донасянето на кирка и лопати.
През цялото време Бизюрев повтаряше, че не е заплашвал и не е принуждавал по никакъв начин близнаците да му помагат.
Ето как се е стигнало до зверското убийство
Работих в Германия една година и реших да се прибирам в България. Живеех в Хамбург, където работих в строителството, занимавах се с гипсокартон. Купих си двупосочен билет и се прибрах, за да се видя с близките си.
Така започна разказа си Рангел Бизюрев.
Беше четвъртък, когато разбрах, че в Цалапица ще има барбекю в парка и реших да отида. Имаше хора и всеки си беше взел хранителни продукти и алкохол. Аз също. Купих си 4 бири, бутилки от 330 милилитра.
Седяхме на пейката и си говорихме, а Борислав Динков седеше до мен. Тогава дойде Йордан Пунгеров и ми каза, че предишния ден съм бил 20-30 минути тема на разговор за Димитър Малинов. Говорил е пред други хора по мой адрес и ме е обиждал. Наричал ме е “дълга мастия", “педераст", “боклук" и какво ли още не.
През тези 2 седмици, в които бях в България, с Димитър съм се виждал точно два пъти и то случайно - в общи компании. Казахме си само "здравей-здрасти". Когато разбрах какво е говорил за мен, помолих Борислав да му пише и да се срещнем с него. В онази вечер не съм пил твърд алкохол, не съм заплашвал никой, не съм карал никой насила. Не съм бил повлиян от алкохола, защото бях изпил само 2 от бирите, а аз все пак съм 120 кг. Не съм пил джин, аз даже въобще не пия джин.
Димитър отговори на Борислав, че е вкъщи и да дойде да го вземе. Тръгнахме с Борислав - той шофираше мерцедеса, който беше на баща му.
Преди да стигнем къщата на Митко, аз слязох предварително от колата и отидох в съседната улица. Мястото беше на около 50 метра от къщата на Митко. Борислав го взе и двамата дойдоха при мен. Колата спря по средата на улицата, Митко беше до шофьорското място отпред, а прозорците бяха свалени. Аз се приближих и когато той слезе, го питах защо е говорил такива неща за мен.
Той ми отговори, че не съм аз човекът, пред когото той трябва да дава обяснения. Когато първо чух какво е говорил, се подразних. След като чух как ми отговори, отново се подразних, но и се почувствах силно наранен.
Бутнах го с лявата ръка в неговото дясно рамо. След това го бутнах с дясната ръка, а после с двете ръце в гърдите. Той се удари в дървото на улицата, залитна и падна на едното коляно. След това стана и тръгна към мен да ме удря с юмрук. Последва боричкане в изправено положение. Нанесох му два удара с моята лява ръка в областта на торса. После 2 удара с дясната ръка също в областта на торса. Нанесох му и един удар с моето дясно коляно в корема.
Удари в лицето не е имало, не съм нанасял ъперкъти. Нямаше никъде кръв - нито по лицето му, нито по тениската.
Не съм нанасял ударите, за да го умъртвявам. Не съм очаквал, че от 4 или 5 удара могат да се случат такива фатални последствия.
Не е ставало въпрос за момичета, пари, наркотици и там някакви кредити, за каквито се пишеше в медиите. Всичко стана заради тези обиди по мой адрес.
След удара с коляното, бутнах Димитър с две ръце в дървото. Той падна и каза: Спри, удари ме лошо!
Това беше. Аз го погледнах за секунда и не казах нищо. Качих се в колата и потеглихме. Тогава видях как Митко се изправя и казах на Борислав да спре колата и да се върне. Слязох и се затичах към улицата и видях, че Митко беше паднал по гръб на 20 метра от мястото с телефон в ръка.
Когато го видях, се паникьосах и се шокирах - той нямаше жизнени показатели. Опитах да го свестя, проверих му пулса два пъти, но никакъв резултат. Върнах се при Борислав и се качих в колата, като му обясних ситуацията.
Излязохме на главния път и Борислав влезе във въпросната улица на фарове. Слезе от колата, двамата отидохме пак при него, той също го провери и се опита да го свести, удари го няколко шамара, но без резултат. Борислав ми каза да му взема телефона и пак потеглихме. Не съм казвал накъде да шофира, той караше в неизвестна посока, накара ме да изкарам сим картата от телефона, опита се да изтрие някакви неща. От там се качихме пак в колата, при връщането Борислав звънна на някой си Атанас Гунчев ако не се лъжа. Каза му да отиде да провери на въпросната улица дали има хора, дали има някой.
При пристигането ни на улицата, на която живее Малинов, Атанас ни чакаше там, размениха си приказки с Борислав, след това Динков му каза да изчезва. Тялото не е местено в някакви храсти. Аз слязох и питах Борислав какво правим и той ми каза, че го качваме в багажника. Не бях в състояние да реагирам, не мислих трезво, бях много паникьосан и изплашен. При потеглянето той звънна на Валентин и му каза да вземе кирка и лопата. Не съм насочвал Борислав, не съм заплашил нито един от двамата.
Отидохме на сметището, Борислав отвори багажника, отново проверихме, нямаше пулс.
Тогава Валентин пита какво е станало, а аз отговорих , че също не знам какво е станало. Двамата търсиха място къде да бъде изкопана дупката, харесаха мястото, изкопахме дупката , Валентин си тръгна, аз и Борислав пренесохме тялото, сложихме го в дупката и насипахме пръста отгоре. Качихме се в колата , Борислав ме остави у нас, опитах се да заспя, не стана. Може би Борислав се е срещнал след това с Атанас Гунчев, за да пушат с цигари. След това заминахме за морето с мои приятели. В петък вечерта, Валентин ми се обади и ми каза, че с Борислав ще отидат да сложат отпадъчни материали върху изкопа. Не съм давал наставления, не е вярно, че съм казал на Валентин, че е съучастник вече, той дойде да помогне на брат си. Не съм ги карал да мият колата" заяви подсъдимият.
Според Рангел Бизюрев, близнаците са организирали изцяло заравянето и укриването на тялото. Самият той не бил участвал и не е имал идея да го прави.
На въпрос от страната на адвокатите защо е помолил точно Борислав, за да му помогне, Бизюрев отговори, че Динков е имал кола и е знаел, че ще свърши тази услуга за него. Той добави, че Митко е изхъркал, когато са го сваляли от колата за да го заведат до изкопа.
Делото продължава с разпити на свидетелите на убийството. Предстоят разпити на Атанас Гунчев, Станислав Минчев, Любомир , Йордан. На 22-ри и 23-ти също са призовани свидетели и вещи лица, а последното заседание за свидетелства ще се проведе на 2-ри септември.
Общо в съдебното следствие са предвидени за разпитване 37 свидетели и 14 вещите лица. Бизюрев е с обвинение за умишлено убийство, а в обвинителния акт е записано, че на 20-ти юли миналата година в Цалапица, умишлено е умъртвил 24-годишния Димитър Малинов, като убийството е извършено с особена жестокост.