На 16 април от 19:00 ч. в зала „България“ Софийската филхармония представя концерт с рядко изпълнявано, но много обичано произведение за виола и едно от най-съкровените духовни произведения в музиката на късния романтизъм.
Солист е Сара МакЕлрави – виолистка с впечатляваща международна кариера в Европа, Северна Америка и Азия. Нейният божествен звук, изящно изваян (The Prague Post) и емоционална дълбочина и изразителна интимност (Kleine Zeitung) я утвърждават сред най-завладяващите солисти и камерни музиканти на своето поколение.
През последното десетилетие тя е свирила с изтъкнати оркестри в Европа, Азия и Северна Америка, включително Хелзинкската филхармония, Симфоничния оркестър на град Бирмингам, Хановерския държавен симфоничен оркестър, Филхармонията на Грац, Кралската филхармония на Ливърпул, Варшавската филхармония, Гуанджоуския симфоничен оркестър, Филхармонията на Неапол, Руския национален оркестър и Камерния състав на Симфоничния оркестър на Баварското радио, както и мн.др. Сред последните акценти в дейността ѝ е световната премиера на Концерта за виола и оркестър ,„Трансцендентна любов“, написан за нея от Бенямин Юсупов, приветстван като открояваща се нова творба в репертоара за този инструмент.
Като камерен музикант тя е била член на знаменития струнен квартет „Артемис“, а соловата ѝ дискография печели признание от критиката за „дълбочината и поетичната интелигентност“ на интерпретациите ѝ.
На диригентския пулт застава Ни Фан, чиито интерпретации се отличават с прецизност и дълбочина.
Програмата:
Бохуслав Мартину – „Концертна рапсодия за виола и оркестър“, H.337
Произведение, в което виолата излиза от сянката си и заема централно място със своя тъмен, топъл и човешки тембър. Създадена в края на живота на композитора, рапсодията съчетава неокласическа яснота с лична, почти изповедна интонация.
Габриел Форе – Реквием
Едно от най-разпознаваемите и обичани духовни произведения, което избягва драматизма и страха от смъртта, за да предложи утеха, светлина и покой. В изпълнението участват солистите Елена Мехайджийска и Джанер Акгюн, оркестърът на Софийската филхармония и Националният филхармоничен хор, чиято звукова плътност е ключова за въздействието на творбата.