На 26 април 1575 г. в Палацо Пити, Флоренция, Велико херцогство Тоскана, се ражда една от най-влиятелните фигури в европейската история на XVII век - Мария де Медичи.
Тя е една от най-противоречивите фигури във френската история, известна със своята властност, интриги и любов към разкоша.
Мария е шестото дете на великия херцог на Тоскана Франческо I де Медичи и ерцхерцогиня Йохана Австрийска - дъщеря на император Фердинанд I. Мария израства без майка, тъй като Йохана умира, когато тя е едва на две години. Когато е на 12 години умира и баща ѝ, което я прави най-богатата наследница в Европа.
На 17 декември 1600 г. се омъжва за френския крал Анри IV. Това е вторият му брак, сключен до голяма степен заради огромната зестра на Медичите, която изплаща кралските дългове.
Мария ражда на Франция шестима наследници, които заемат ключови позиции в европейските дворове:
Луи XIII – крал на Франция, Елизабет – кралица на Испания, Кристина Мари – херцогиня на Савоя, Никола Анри – херцог на Орлеан (умира млад), Гастон – херцог на Орлеан, Анриета-Мария – кралица на Англия, Шотландия и Ирландия.
Мария де Медичи остава в историята не само като съпруга на Анри IV, но и като регент на Франция по време на непълнолетието на сина си Луи XIII.
Тя е коронясана за кралица на 13 май 1610 г.. Само ден по-късно съпругът ѝ, крал Анри IV, е убит от Франсоа Раваяк. И до днес не е напълно изчистено подозрението, че тя е била съучастничка в заговора, тъй като смъртта му я прави абсолютен регент на Франция.
Мария изоставя традиционната за Анри IV политика на противопоставяне на Хабсбургите и сключва съюз с Испания, скрепен чрез брака на Луи XIII с Ана Австрийска.
По време на нейното регентство истинската власт е била в ръцете на италианския авантюрист Кончино Кончини и съпругата му Леонора Галигай, която била любимка на кралицата. Това предизвикало огромно недоволство сред френската аристокрация. Говорело се е за огромно влияние и корупция, което в крайна сметка води до убийството на Кончини от страна на нейния син, Луи XIII.
Отношенията ѝ с Луи XIII са толкова обтегнати, че тя на няколко пъти организира бунтове срещу него, опитвайки се да си върне властта.
Властта на Мария приключва внезапно през 1617 г., когато Луи XIII поема управлението, заповядва убийството на Кончини и я изпраща в изгнание в замъка Блоа.
Първоначално тя подкрепя издигането на кардинал Ришельо, но по-късно се обръща срещу него. След неуспешния опит да го отстрани (т.нар. „Ден на измамените“ през 1630 г.), тя е окончателно отстранена от двора.
Мария де Медичи прекарва последните години от живота си в бягство из Европа (Нидерландия, Англия, Германия), губейки своето богатство и влияние.
Тя умира в бедност и самота на 3 юли 1642 г. в Кьолн, Германия, в къщата на художника Рубенс, на когото години по-рано поръчва прочутия цикъл от 24 платна, посветени на нея.
Тленните ѝ останки по-късно са върнати във Франция и погребани в кралската базилика „Сен Дени“.