На 4 август се навършват 35 години от смъртта на световноизвестния български диригент Емил Чакъров – музикантът, който успява да изгради впечатляваща международна кариера и да изведе българското симфонично изкуство на престижни световни сцени.
Емил Чакъров умира на 4 август 1991 г. в Париж, едва на 43-годишна възраст. Последният му концерт е няколко месеца по-рано – на 22 март 1991 г., когато застава пред Националния оркестър на Франция във френската столица.
Роден е на 29 юни 1948 г. в Бургас. Започва да свири на цигулка още като дете, но истинското му призвание се оказва дирижирането. На 15 години вече изучава диригентско майсторство в София, а по-късно завършва Българската държавна консерватория.
Големият пробив в кариерата му идва през 1971 г., когато 23-годишният българин става най-младият лауреат на Международния конкурс за диригенти „Херберт фон Караян“ в Берлин. След успеха Емил Чакъров работи като асистент на прочутия австрийски диригент в оперни постановки в Берлин и Залцбург.
Между 1974 и 1978 г. Чакъров ръководи Пловдивската филхармония. Следват ангажименти с водещи оркестри и оперни театри в Европа и Съединените щати. През 1979 г. дебютира в Метрополитън опера в Ню Йорк с „Евгений Онегин“, а впоследствие дирижира спектакли в Ковънт Гардън, Хюстън, Ница, Флоренция и други големи музикални центрове.
Българският диригент работи с изпълнители като Николай Гяуров, Анна Томова-Синтова, Мирела Френи, Пласидо Доминго, Николай Геда и Гидон Кремер. Сътрудничи продължително и с Ленинградската филхармония, с която осъществява редица концерти и записи.
През 1986 г. по идея на Емил Чакъров е създаден Софийският фестивален оркестър, обединил изявени български инструменталисти. Същата година той поставя началото и на Новогодишния музикален фестивал в София, който се превръща в едно от значимите събития в културния календар на страната.
Сред най-ценните части от творческото му наследство е поредицата от записи на руски опери, осъществена със Софийския фестивален оркестър. Записът на „Княз Игор“ от Александър Бородин получава престижното отличие „Grand Prix du Disque“ през 1989 г.
Макар животът му да приключва рано, Емил Чакъров оставя трайна следа в българската и световната музикална култура. Неговото име днес носят концертна зала и летният фестивал за класическа музика в родния му Бургас.
„За мен никога не е имало друг стремеж, освен да бъда диригент“, казва приживе маестрото. Три десетилетия и половина след смъртта му неговите записи продължават да пазят силата, емоционалността и безкомпромисната отдаденост, с които Емил Чакъров служи на музиката.