„Певецът на джаз“ превръща киното в говорещо

Когато Ал Джолсън се обръща към публиката на екрана с думите „Чакайте малко, още нищо не сте чули“, киното започва да говори. На 6 октомври 1927 г. в театър „Уорнър“ на „Таймс Скуеър“ в Ню Йорк е премиерата на „Певецът на джаза“ – филмът на Warner Bros., който превръща синхронизирания звук в търговска и културна сензация.

Джолсън играе Якоб Рабиновиц, известен на сцената като Джак Робин – син на кантор, който избира кариерата на джазов певец. Режисьор е Алън Кросланд, а сценарната основа идва от романа и пиесата със същото заглавие на Самсън Рафаелсън.

Филмът, който не е напълно говорещ

Днес „Певецът на джаза“ често е наричан първият говорещ филм, но това определение изисква уточнение. Продукцията е предимно ням филм с музикален съпровод и междузаглавия. В отделни сцени обаче се чуват синхронизирани песни и реплики, записани с технологията Vitaphone – система, при която звукът е върху грамофонен диск, синхронизиран с филмовата лента.

Библиотеката на Конгреса определя филма като първия успешен пълнометражен филм със синхронизирана реч, включена в драматичното действие. Това го отличава от по-ранни продукции като „Дон Жуан“ от 1926 г., който използва синхронизиран музикален съпровод и звукови ефекти, но няма говорни сцени.

„Чакайте малко, още нищо не сте чули“ – репликата, произнесена от героя на Ал Джолсън, се превръща в символ на прехода от нямото към звуковото кино.

Само няколко минути реч променят индустрията

„Певецът на джаза“ е с продължителност 89 минути, но в него Ал Джолсън произнася едва 354 думи. Именно ограниченото използване на речта показва колко силен е бил ефектът от новата технология. Гласът на актьора не просто допълва картината – той променя очакванията на публиката и бизнес плановете на студиата.

Успехът на филма убеждава Warner Bros. да продължи със звуковите продукции и ускорява прехода на Холивуд към „говорещите“ филми. През 1928 г. студиото пуска „Светлините на Ню Йорк“, който е признат за първия изцяло говорещ пълнометражен филм.

Значението на „Певецът на джаза“ не е в това, че е първият филм, в който зрителите чуват звук. Неговата роля е, че доказва пред публиката и индустрията, че синхронизираните гласове и песни могат да превърнат киното в различно изкуство. След премиерата му нямото кино вече има срок на годност.

Източници: time.com, history.com, smithsonianmag.com