Има дати, които изглеждат като малки музикални архиви. 12 октомври е една от тях. В различни години на този ден излизат албуми, които пресичат попа, рока и метъла – от мащабния експеримент на Fleetwood Mac до безкомпромисния звук на Motörhead и мрачната чувствителност на Placebo.
Fleetwood Mac между попа и риска
На 12 октомври 1979 г. Fleetwood Mac издават „Tusk“ – двоен албум с 20 песни, записан след огромния успех на „Rumours“. Вместо да повтори формулата на предшественика си, групата избира разпилян, смел и често нарочно неудобен звук. Линдзи Бъкингам, Стиви Никс и Кристин Макви запазват индивидуалните си почерци, а резултатът се движи между поп рок, фолк, експериментална музика и студийна ексцентричност.
Критикът Стивън Томас Ърлуайн описва „Tusk“ като разточителен и привидно разпадащ се, но „изключително брилянтен“ двоен албум. Сред песните му са „Sara“, „Sisters of the Moon“, „Over & Over“ и заглавната „Tusk“. Албумът не повтаря търговия триумф на „Rumours“, но именно отказът от сигурната формула го превръща в една от най-интересните творби в каталога на Fleetwood Mac.
„Bomber“ – тежкият въздух на Motörhead
Същата дата през 1979 г. носи и „Bomber“ – третият студиен албум на Motörhead. Леми Килмистър, Фил „Филти Анимал“ Тейлър и „Фаст“ Еди Кларк събират в него скоростта на пънка, твърдостта на хеви метъла и мръсния рокендрол, който превръща групата в мост между няколко сцени.
Албумът достига 12-о място в британската класация, а песни като „Dead Men Tell No Tales“, „Stone Dead Forever“ и „Bomber“ остават сред най-разпознаваемите записи на групата. За критика Джейсън Бърчмайър „Bomber“ не достига силата на предшественика „Overkill“, но въпреки това е сред най-добрите албуми на Motörhead.
U2 в най-трудния си преход
На 12 октомври 1981 г. излиза „October“ – вторият албум на U2. Записите са белязани от сериозна криза: Боно губи тетрадка с текстове и идеи за песни, а групата трябва да работи с голяма част от материала в движение. „October“ е по-мрачен и по-духовен от дебюта „Boy“, но в него вече се чуват мелодиите и мащабът, които по-късно ще оформят големия рок звук на U2.
„October беше най-трудният от трите албума, които направих с тях“, казва продуцентът Стив Лилиуайт. Оценката на Стивън Томас Ърлуайн е по-сдържана: според него албумът стои между постпънка на „Boy“ и по-стадионния рок на „War“, като най-силните му моменти са „Gloria“, „I Threw a Brick Through a Window“ и „I Fall Down“.
Мракът на Placebo и Hypocrisy
На 12 октомври 1993 г. шведската група Hypocrisy издава „Osculum Obscenum“ – втори албум, който задълбочава дет метъл звученето на групата. В него вокалите на Петер Тегтгрен, тежките китари и мрачната атмосфера превръщат записа в едно от ранните важни заглавия на шведската екстремна сцена.
Пет години по-късно, на същата дата, Placebo издават „Without You I’m Nothing“. Вторият албум на британската група събира глем рок, пънк, алтернативен рок и чувствителността на британския поп от края на 90-те. „Pure Morning“, „Every You Every Me“ и „You Don’t Care About Us“ показват как Брайън Молко и групата могат да превърнат отчуждението и мелодрамата в песни с широк радиоефир.
Критикът Грег Прато отбелязва, че албумът разширява звученето на Placebo с препратки към глем рока от 70-те и пънка, като същевременно запазва стегнатата ритъм секция и характерния вокал на Молко. „Without You I’m Nothing“ достига седмо място във Великобритания и остава един от записите, с които групата окончателно се утвърждава извън алтернативната клубна сцена.
Източници: musiconoff.com, allmusic.com