Фондация „Фридрих Еберт“ (ФФЕ) е създадена през 1925 г. като политическо наследство на първия демократично избран германски президент, социалдемократът Фридрих Еберт. На него принадлежат крилатите думи: „Без демокрация няма свобода. Задача на тези, които ценят свободата, е да я пазят и възстановяват тогава, когато тя е застрашена“. С дейността си днес Фондация „Фридрих Еберт“ цели да насърчава политическото обновление на социалната демокрация, да засилва участието на обикновените хора в политическите процеси и обществената сплотеност, да формира справедлив икономически и социален ред, да задълбочи диалога между синдикати и политици, както и да направи неизбежната световна глобализация по-социална.
Първият офис на Фондация „Фридрих Еберт“ в България е открит през октомври 1994 г. Работата тук също е в контекста на социалната демокрация и е ориентирана към универсалните стратегически цели на организацията – за развитие на демокрацията, за обществено-политическо образование и консултиране. По повод на юбилея, от Факти.бг се обърнахме към ръководителя на българското представителство на ФФЕ Регине Шуберт за кратко интервю. То повдига завесата и за предстоящата среща на известния историк Петер Брант с българската общественост, която ще се състои в 10.00 ч. на 18 ноември, вторник, в пресцентъра на НДК.
Г-жо Шуберт, как Фондация „Фридрих Еберт“ ще отбележи своята 20-годишнина в България?
Фондация „Фридрих Еберт” отбелязва 20-годишния си юбилей с лекция на проф. д-р Петер Брант, историк и директор на института по Европейски конституционно-правни науки „Димитрис Цацос” към Университета в Хаген. Освен това той е член на Управителния съвет на Фондация „Фридрих Еберт“.
Само това ли е поводът за визитата на г-н Петер Брант у нас?
Както казах, проф. Брант идва за честването на 20-годишния юбилей на Фондацията в България. Втората причина за посещението му е излизането на българския превод на неговата книга „С други очи – опит за представяне на политиката и личния живот на Вили Брант”. В нея погледът на сина към големия държавник Вили Брант е съчетан с този на историка. Петер Брант лично ще представи книгата си в София.
Какво най-напред трябва да знае българската общественост за него?
Петер Брант е най-големият син на Вили Брант. В младежките си години той активно се ангажира в политиката, като разбиранията му са близо до лявата извънпарламентарна опозиция и дори участва в демонстрации против политиката на баща си. Вили Брант проявява и в дома си своята пословична толерантност и разбиране за младежта, въпреки че не винаги е съгласен с позициите на сина си.
По-късно Петер Брант става значим историк и публицист, застъпва се активно за германското единство и обединението на Източна и Западна Европа, за което получава Ордена за заслуги на Федерална република Германия.
Към каква аудитория ще бъдат насочени неговите изяви тук?
Политици и представители на гражданското общество, както и медиите.
Какви други кампании и събития за България в политическата, социалната, образователната сфера подготвя напоследък Фондация „Фридрих Еберт“?
Наскоро проведохме конференция за Договора за търговия и инвестиции между ЕС и САЩ, за да обсъдим възможните рискове, които произтичат за България от това търговско споразумение. Понастоящем все още се водят преговори, но за съжаление непрозрачно, при закрити врата. Тези глобални теми сигурно все по-често ще ни занимават в бъдеще. Наскоро публикувахме и представихме пред обществеността едно изследване за борбата с бедността в България. Освен това работим с нашите партньори от синдикатите за въвеждане на междукултурно обучение в българските училища. Но това е само частица от разностранната дейност на Фондация „Фридрих Еберт” в България. Сега, в края на годината, вече планираме проектите за следващия период.
С кои политически субекти и други организации имате най-добро сътрудничество у нас?
Като фондация, която е обвързана със социалната демокрация, ние си сътрудничим с широк спектър обществено-политически институции, чиято цел е демократичното развитие на страната и подобряване на социалното положение на хората. Това са държавни институции и организации на гражданското общество. Особеност на нашата фондация е, че тя работи в пресечната точка на държавата и гражданското общество. Една от важните ни цели е да насърчаваме диалога между тях.
Кои са най-големите проблеми и съответно предимства във вашата работа на българска почва?
Действително, наше голяма предимство е фактът, че работим в България вече 20 години, поради което отношенията на доверие с нашите партньори по проектите непрестанно укрепват. Българските институции познават и подкрепят нашата дейност. Не виждам проблеми. Когато говорим за предизвикателства, имаме предвид политическата поляризация в страната и засилващото се отдръпване от политиката на младите хора. На 5 октомври гласуваха само 10 на сто от 18 до 25-годишните, а това е алармиращ сигнал. На ход сега са политиците, но и ние като фондация се опитваме да подкрепяме младежите за осъществяване на техния обществено-политически ангажимент.