Новият спектакъл на балет “Арабеск” "Чакалнята" ще може да се види на 29 септември на сцената на Музикалния театър. Идеята, хореографията и сценографията са на Росен Михайлов, а музиката на Камий Сен Санс, Морис Равел, Игор Стравински, Сергей Прокофиев и Арам Хачатурян.
... Съвременното изкуство не разказва сюжети. То ги провокира.
Всеки от нас е натоварен с купища „лични” истории, като контейнер съдържащ какво ли не : мечти, събития, илюзии /разбити/, планове, цели и пр. и пр. Мисията на съвременния артист е да да отвори и проникне в този контейнер, да ни постави пред нашите лични сюжети, сценарии и „романи” и да ни ги разкаже, понякога ‘разказвайки ни играта”. Защото какво по-вълнуващо може да има от това, някой да е надникнал в душата ти, да е чул мислите ти, да е прочел надеждите и разочарованията ти и да ти ги поднася на блюдото на сцената, добре сготвени, и поръсени с чувство за деликатен хумор...?
Това е направил в новата си пиеса Росен Михайлов, озаглавена иносказателно „ Чакалнята”. Кой от нас не се е усещал като седящ в „Чакалнята” на живота (си) пътник, стоящ в очакване , ако не на Годо, то на собственото си щастие...
И докато чакаме и чакаме идва онова което се преструваме, че никой не очаква... Това, което винаги ни изненадва... И после... Чакаме да се срещнат и комбинират правилните гени за да се заченем.
В стила на танцовия театър спектакълът ни поставя в ситуацията на принудителното чакане, в която човек общува с хора, не по свой избор и от това произлизат абсурдни комични ситуации. „ Чакалнята” е пиеса за „интимността” или по-точно за „изгубената интимност” . В настоящия населен с агресия свят, подобна визия покорява с деликатността си. Росен Михайлов създава подчертано клаустрофобично пространство, в което протича действието на пиесата. То е ограничено в хипер личното измерение на вътрешния свят на героя, който всъщност е всеки един от нас и през чийто поглед протичат менящите се на сцената образи.
Знакови и свръхизвестни музикални хитове на Стравински, Прокофиев, Хачатурян се съчетават плавно с хореография, която не ги отрича, но ги интерпретира по особено провокативен начин, който произтича от ясното усещане за реалността. Фаталното „днес” е преобърнало всичко – класическите хитове звучат различно в акустиката на съвременността. Оригиналните и изненадващи постановъчни решения и неочакваните съпоставки на тяло и пространство, на музика и образ, на образ и смисъл са силно провокативни и дори предизвикателни, без да напускат рамката на деликатността.
Танцьорите от Арабеск се представят по различен , но неизменно талантлив начин в „Чакалнята”. Хореографът е открил нови измерения на техния талант и експресивност, чрез една сложна стилистика. Към танцьорите са отправени разнообразни изисквания, както в техническо така и в артистично отношение, с които не само се справят с лекота, но и се демонстрират в нова, провокативна светлина.
Спектакълът е реализиран с подкрепата на програма „Култура“ на Столична община.