През седмицата публикувахме спомен на възпитателка от детския дом в Борован.
Текстът можете да прочетете тук.
Ден по-късно в редакцията на Факти.бг се обади поетът Йордан Пеев. Той помоли да ни изпрати стихове, родени от публикацията във Факти.бг.
ЦВЕТЕ ОТ БОРОВАН
на С. Г.
Все още крача в онзи ден
безпътен като в черна суша
посред безброй:
„Мен вземи!...Мен…
Аз много… много ще те слушам!”
И в тази молеща гора,
опитваща да ме прегърне,
не знам кое да избера
и как без другите да тръгна.
Да имах вместо дом палат
оттука всички щях да взема
и в този жлъчен, алчен свят,
за обич да изпрося време.
Все виждам онова дете
с две теменужки край очите.
- Кой те удари и къде?!-
попитах го, докато хлипаше.
И то през своята тъга
с очи една жена показа
сред двор преливащ от цветя
и с шепнещо гласче ми каза:
- Откъснах цветенце ей там…
В неделя мама ако идва
да мога нещо да й дам
и тя по него да ме види!
От всички мен да избере!
По цветето да ме познае…
И туй съсече ме на две,
и се смали онази стая,
която като страшен сън
с години ме изпива в мрака.
Ала стои до днес отвън
това дете… И ме очаква.
И как сме живи, и защо
щом в пълния със суета ден
не чухме плачещо листо
и вопъла:
Мен вземи!
Мен…
14.02.2018
02 ч.
Йордан Пеев