Масивен златен пръстен, златно листо от царски венец и анонимен оловен печат са открити от археолозите Цоня Дражева и Димитър Недев при разкопки, финансирани от Националния исторически музей пред крепостната порта в Созопол миналата седмица. Това съобщи за Факти.бг директорът на Националния исторически музей Божидар Димитров.
Пръстенът е с полускъпоценен камък и най-вероятно е от римската епоха (І-ІV век). Златният лист от венеца е от ІV-ІІІ век преди Христа. По това време Созопол се е наричал Аполония, бил е независима държава, но с демократична форма на управление и е било изключено държавните и ръководители да се кичат със златни венци. Но пък е известно, че в гръцките градове-държави са се изработвали златни венци за тракийските царе, с които гърците от Черноморието са имали взаимно изгодни политически и икономически контакти. Така в един открит през ХХ век от археолози надпис от съседна Месамбрия се казва: „По време на Дионисиевите празници да се дарява ежегодно цар Садала, както се даряваха неговите прадеди Тарутин, Мопсюест, Медист и Котис със златен венец на стойност 50 статера”.
Златният пръстен е от І-ІV век от ранно византийския период. Златният лист от венеца от Тракийската епоха - ІV-ІІІ век .
По това време Созопол се е наричал Аполония, бил е независима държава, но с демократична форма на управление и е било изключено държавните и ръководители да се кичат със златни венци. В демократичните полиси златото не може да бъде използвано от демократични висши чиновници, включително те си избират правителство за една година, главен архонт всяка година. Човек така е устроен, че след една година този за който е гласувал вече не му харесва. В гробовете на богати търговци, корабопритежатели не можем да намерим и грам злато. Те строго си спазвали законите. Златото е трябвало да служи на живите, а не на мъртвите. Но не можеш да намериш златни сервизи. Златото е трябвало да служи за полиса - за водопровод и канализация, театри, бойни кораби, поясни Димитров.
Но пък е известно, че в гръцките градове-държави са се изработвали златни венци за тракийските царе, с които гърците от Черноморието са имали взаимно изгодни политически и икономически контакти. Така в един открит през ХХ век от археолози надпис от съседна Месамбрия се казва: „По време на Дионисиевите празници да се дарява ежегодно цар Садала, както се даряваха неговите прадеди Тарутин, Мопсюест, Медист и Котис със златен венец на стойност 50 статера”/голяма златна монета/.
Траките много са обичали да се кичат със златни венци. В НИМ само има 106, Васил Божков има 2-3,в Археологическия музей има 4-5, в Солунския музей онзи ден видях 17. Поне 50 златни венци има в Странджа заложени при погребения. Венците са имитирали брашлян, дъб. Това е едно свидетелство, че в градовете са изработвани венци. И това е едно свидетелство, че това, което пише в надписа от Несебър се е случило и в другите градове и те са давали такива венци на траките. Може би това е ставало ежегодно с оглед поддържане на добри отношения
Открит е и анонимен оловен печат. В тази църква е открит архива, който се е пазел векове наред. :Когато турците са превзели града той е бил погребан заедно с църквата. Открити са изгнили пергаментни листи, които са скрепявани с оцелели печати. Толкова печати не сме намирали на едно място, такъв голям архив, заяви Божидар Димитров. Интересно е, че няколко от тях бяха на императори – на Василий Втори българоубиец е най-стария, а другите на императрица Теодора и на императрица Ирина, на един много висш сановник Михаил Глава Арханиот, който по едно време е негласен император. Някои от печатите са се знаели по знака на кого са и не е имало нужда да си пише името. Дори най-велия манастир „Свети Йоан” има само два императорски печата. Вероятно този в Созопол е бил императорски манастир, т.е. под прякото покровителство на императора, каза Божидар Димитров. Манастирите се делят на митрополитски, ставропегиални, подчинени на директно на патриарха и царски, подчинени пряко на царя или на императора.