Симеон Идакиев е име, което поколения българи свързват с телевизионни предавания, посветени на пътешествия в далечни държави и излъчвани дълги години по Българската национална телевизия. Най-популярни сред тях са рубриките „Един мъж, една камера” и „Атлас” от 80-те години на миналия век. За да заснеме кадрите, Идакиев е посетил около 120 държави на всички континенти. Камерата му води българския зрител из Антарктида и Южна Америка, Индия и Непал, и още много кътчета на планетата. Срещал се е с интересни личности, за които разказва и в книгите си за своите дълги пътешествия. С
ега Симеон Идакиев се е отдал на творчество извън телевизията, подготвя нова книга от поредицата си „Светът и всичко в него”, а срещите му с аудиторията вече са в ефира на програма „Христо Ботев” в БНР, където води две предавания: „Един мъж, един микрофон” и „Посоки”.
Много е важно в този живот да срещнеш хората, които те насърчават – казва Симеон Идакиев. за националното радио. В неговия случай това е бил Тодор Пасков, известен навремето журналист. С него го свързвало общо хоби – леководолазните гмуркания. Това ги сближило. Бъдещият журналист още като дете проявявал интерес към книгите. Богатата му обща култура впечатлила Пасков и той предложил Идакиев да напусне работата си в строителството и да се присъедини към екипа в Националното радио. Тъкмо от радиото започва кариерата си Симеон Идакиев. Казва, че журналистиката е много сериозна професия. Прави репортажи на всякакви теми, но до днес си спомня първия репортаж, направен в Софийската ботаническа градина. Много труден се оказал за него, защото изпипвал работата си в детайли. След това се случило така, че неговият добър приятел Тодор Пасков напуснал радиото и се преместил в телевизията, където създал рубриката „Море”.
Тогава и Идакиев сменил радиомикрофона с телевизионната камера. Започнал да пътува към морето с екипи на единствената тогава Българска телевизия. Като леководолаз-любител бил асистент на подводния оператор. Поредицата, която снимали, била много интересна за бъдещия пътешественик. Озаглавена била „По следите на потъналите кораби”. За тази цел слизали до дълбините на Черно море и снимали останките на потънали стари кораби. На брега пък издирвали възрастни хора, които си спомняли и разказвали за случилото се с потъналите съдове. Проявил кураж и професионализъм, когато трябвало да замести подводния оператор при снимките дълбоко в морето. За тази заслуга го назначили в телевизията. Сменил още тогава посоката на висшето си образование. Инженерната специалност не била по неговия вкус, затова записал и завършил българска филология.
Предаванията му се радвали на добри отзиви. Добри отзиви имал в телевизията за своите предавания, това се отразило и на кариерата му. За високи постове обаче никога не се състезавал. Смята, че нишата, която намерил, за негов късмет била слабо разработена. Така, в тази посока ми тръгна животът и съм много благодарен, че така се случи. Истински късмет беше, че по това време телевизията се ръководеше от Иван Славков, с когото аз се познавах пак покрай леководолазния спорт. А той беше човек, който работеше със замах и даваше възможност да напреднеш – спомня си Идакиев. Тогава предложил идеята да пътешества с високопроходима кола – „Нива” . Да я качи на кораб, да я свали в Южна Америка и да продължи там с нея. Така било замислено и организирано първото пътуване.
”Често са ме питали на какво се дължи успехът ми и как така са ме пускали да пътувам”, споделя той. „Пускаха ме, защото аз пътувах сам, евтино. Първият сериал от 16 филма имаше голям успех. А вече за втория намерих лесно спонсори. Нещата потръгнаха, така е и до ден днешен. И днес се чувства нуждата от сериозни предавания, свързани с пътешествия, които да се излъчват за широката българска аудитория. Много олекна работата и тематиката, много хора правят подобни неща, но само се плъзгат по повърхността, не са добре подготвени, а по този начин те подценяват българските зрители, не им помагат и те да отиват напред в познанията си. Никое пътуване не е леко, но да пътуваш сам съвсем не е лесно. Техниката беше много тежка, само камерата ми тежеше 12 килограма, тръгвах на път с повече от 200 кила багаж. Но не се оплаквам, защото винаги съм обичал да пътувам, а да снимам филми беше единственият начин да го правя. Много е трудно да предвидиш какво ще излезе от цялата работа. Срещал съм изключителни хора, сред тях са обикновени хора с необикновени съдби. Взех интервю от бившия Далай лама, от първите покорители на Еверест. Гостувах в град Дарджелинг в Индия на шерпа на експедицията – Тенсинг Норгей и заснех филм за него – „Тигърът на снеговете”. Срещал съм хора, които са ми правили много силно впечатление най-вече със своята човещина. Често си мисля, че хората по света много си приличат. Има много доброта, аз поне не съм патил сред непознати. Недружелюбие съм срещал повече в родината, отколкото навън. За трудностите обаче не обичам да говоря, защото ако съм се плашел от тях, е било по-добре да си остана вкъщи. В последните години пътувам повече из България. Открих, че тук има изумително интересни хора, на които обаче думата не се чува, защото ни затрупа тази тежест, която наричаме „бясно натрупване на капитал”. В тази връзка ми се струва, че радиостанциите и телевизионните канали не изпълняват пълноценно ролята си. Те трябва да пращат послание за добро и за сближаване между хората”, размишлява Симеон Идакиев.