Един българин от Македония за езиковата пропаст

– Господин Чучков, защо отделяте толкова голямо внимание на диалектите в българския език?

– Аз смятам, че всичко, което сме направили през живота си и продължаваме да правим за приобщаване на новомакедонците към българщината, включително чрез популяризиране на българската история и разгласяване на родовата ни памет, ще бъде в крайна сметка напразно, ако не бъде стеснена отдавна съществуващата езикова пропаст. Държавата ни трябва да прекрати високомерното пренебрегване на югозападните български словоизказни облици.

Крайно необходимо е да се предприеме акция за въвеждане на организирано изучаване в средните училища и в университетите у нас на диалектите на българския език. Защото, ако не постигнем с общи усилия едно такова включване на македонския диалект в българските учебни програми, придружено от мерки против епидемията от чуждопоклонничество и глобалистично безродничество, която залива България, нашите потомци няма да могат да се разбират без преводач. И ще общуват помежду си на... английски език, каквито случаи вече има много. А днешната българска евроатлантическа „нация” ще стане световен рекордьор по денационализация и самоунищожаване.

– Ще се намерят хора, които да Ви кажат, че английският език навлиза в българския речник, а Вие искате да се изучават диалектите, за да се сближим с българите в Македония.

– Богатството на един език са неговите диалекти. А не англоамериканската лексика, от която днешна България черпи с пълни шепи, и то всекидневно, пред одобрителния поглед на Института за български език, който впоследствие охотно „узаконява” тази лексика и я включва в поредния новоиздаден „Речник на българския език”... Това води до фактическото превръщане на българския език в англобългарски, до национално обезличаване и до утвърждаване на българската езикова и историческа разкъсаност. Диалектите не са нещо позорно или просташко, а са съкровищница, чието изучаване, включване и ползване ще спомогне за възвръщане на българската духовна целокупност.

– Ние с Вас правихме обширно интервю за прадядо Ви Ефрем Чучков – почти забравеният у нас апостол на освободителната епопея на македонските българи, наричан от съвременниците си „колос на революционното дело”, „легендарен войвода, един от бележитите водачи на ВМОРО/ВМРО” и „непоколебим бранител на основополагащите принципи на Организацията, съхранил името си неопетнено”. Заради него ли милеете толкова много за българския език?

– Ефрем Чучков е твърде подходящ пример за днешното отродяване на България и избледняване на историческата памет. По този повод видният български писател, преводач и изследовател Румен Стоянов заяви следното в своето знаменито есе „България, Ефрем Чучков и Македония”:

„... ради собствената ни мърлявщина излиза, че в РС Македония хората знаят повече за храбро сражавалия се за съкровената му всебългарщина Ефрем Чучков отколкото ние в България... Нима спрямо Ефрем подхождаме тъй предателски, както и спрямо Гоце, чиито кости подарихме на българомразещи злохулници? Министър-председатели, министерства, парламентарни комисии, протоколни началници на тържествените проверки-заря, издателства, на които по пилат-понтийски удобно е възложено съставянето на днешните български учебници, дружно мълчат и не отговарят на отдавна изпратеното до тях Възвание на нашите военни историци за отдаване на дължимата общобългарска почит към този апостол и мъченик на революционните борби на македонските българи, не им пука на дудука за някакъв си герой от войните за национално обединение Ефрем Чучков, макар и достойно оглавявал ВМРО!”
А в изумителната си книга „Нека помним” един друг доблестен национален будител – Росен Петров, зададе редица болезнени въпроси:

„Защо за този голям герой не пише в българските учебници? Защо сме оставили по традиция РСМ да си го „присвои”? Защо поне не го почитаме? Защо, след хаоса на 90-те, дори името му вече не се споменава по време на заря-проверките? Защо няма поне един бюст-паметник?... Неговите противници са го ценяли, остава да започне да го прави и нашата държава. Нека пепелта на времето не покрива огнения Ефрем, изгорял в пламъците на борбата за българското име. И от нас си зависи.”
Подобни призиви за отдаване на дължимата национална почит към героя Ефрем Чучков, отдал над 30 години от общо 52-годишния си живот на святата кауза за освобождение на Македония и нейното обединение с България, приеха и публикуваха още през 2023 г. учените от Българската национална комисия по военна история – член на Международната комисия по военна история при ЮНЕСКО, подкрепени от участниците в научна конференция и от 6 организации и институти.
Държавните ни учреждения обаче досега не са предприели никакви действия в отговор на призивите за възстановяване на паметта за тази ключова историческа фигура. От институциите получавам само любезни писма, но реални действия липсват.

Революционерът и войводата Ефрем Чучков, обявяван от турското военно разузнаване за „най-издирваният български комита в Македония”, е водил безброй сражения срещу османската армия и жандармерия, и по-късно – срещу сръбските окупатори. Понякога цели градове и села са били обкръжавани, за да бъдат заловени или убити Чучков и неговите четници. В определени периоди е бил и учител по български език, литература и история, макар и най-често законспириран под чуждо име. Идеалът на Ефрем Чучков, предаван от поколение на поколение, е бил: постигане на свобода и социална справедливост за Македония и опазване на българщината чрез неотстъпчива борба против турските поробители и против по-сетнешната сръбска окупация и пропаганда. И също: култивиране на непоносимост към чуждопоклонничеството и безродничеството и запазване на богатството на българския език чрез всеобщо зачитане, изучаване и популяризиране на неговите македонски и други народни диалекти.

– Затова ли мислите, че трябва да спасим македонския диалект в българския език?

– Езикът, съвместената общност на словоизказността е най-важният фактор за единението на който и да е народ. Държавата ни трябва да пристъпи към възприемане в съвременния книжовен български на всички непротиворечащи на българската традиция думи, облици, словосъчетания и словоредни особености, които използва македонистката уредба, за да бъде намалена настоящата раздалеченост между книжовния и югозападния български език. В противен случай ще се наложи да се откажем от понятията „македонски диалект на българския език” и „македонец” в смисъл на българин от географската област Македония, както и да се откажем от българската национална идентичност и историческите права на огромния брой македонци в България.

Спомням си близкия приятел на дядо ми и баба ми Димитър Талев, който, като идваше у нас, спонтанно изразяваше гнева си от насоката на развитие на книжовния език и фактическото шкартиране на групата от македонски диалекти на българския език.

– Как може да бъде постигнато преодоляване на противопоставянето между населението на България и на Северна Македония по отношение на идентичността? Какви препоръки бихте отправил към нашите ръководни и управляващи функционери относно позицията, която България трябва да отстоява в отношенията си с македонската държава?

– Аз съм македонец, защото целият ми род е от Вардарска Македония – македонец в стария смисъл, разбира се, тоест българин от Македония, както и моят прадядо Ефрем Чучков. „Македонец” винаги по-рано е било географско понятие и топоним от древногръцки произход, а не етноним, указващ народностна принадлежност.

Днес във Вардарска Македония има голям брой македонисти. Нашите политици и медии би трябвало да ги наричат „новомакедонци”, а не „македонци”, защото иначе излиза, че стотиците хиляди македонци в България, потомци на бежанци от Вардарска и Егейска Македония, не сме българи. Същото се отнася за съседната нам държава, чието официално име за България е редно да бъде не „Република Северна Македония”, а „Република Нова Македония”. Употребата на това име би предотвратило объркването сред младите хора и ги би улеснило да правят необходимата разлика между нас, традиционните македонци (тоест българите от географската област Македония, които също трябва да имат права), и македонистите в лицето на новомакедонците.

Освен това, ако българските медии и държавни органи продължат да противопоставят понятието „българи” на географското име „македонци”, това изкуствено разграничаване ще доведе до още по-голямо отчуждаване от България на македонското българско население, тъй като повечето българи в Македония отдавна са свикнали да употребяват за себе си вече традиционния за тях топоним „македонци”, макар и без да влагат в това име етнически смисъл. Естествено, нямам предвид древното племе „македони”, които са дали името си на областта Македония. Разликата между древните македони и македонците е като между траките и тракийците. Ние, македонците, нямаме нищо общо с древните македони, защото те са се преселили преди повече от 2000 години на изток – в Източна Тракия, в Мала Азия, в Персия, а някои – дори в днешен Пакистан. В чужбина се прави тази разлика, включително например в англоезичните страни, където древните македони са “Macedons”, а македонците – “Macedonians”.

Освен скъсяване на сега съществуващото разстояние между книжовния и югозападния български език и прекратяване на практикуваното от съвременните български политици и медии противопоставяне между името „българи” и името „македонци”, за възстановяването на българската духовна целокупност и за възпирането на отбългаряването е наложително рязко да се увеличат усилията за съхраняване и опазване на историческата памет и да не се правят никакви компромиси в това отношение. Така например, недопустимо е българската държава да си мълчи, когато властите в Скопие издават цели книги и излъчват филми за Ефрем Чучков, в които дори не се споменава, че той е българин и български герой от Македония. Немислимо е България да позволява подобна гавра.

Факт е, че в РСМ темите, свързани с фабрикуването на нереална национална история, са въпрос на държавна политика, докато у нас реално съществувалите герои на българското националноосвободително движение в Македония са „регионализирани” и буквално пренебрегвани. Абсурдно е, също така, у нас единствено Априлското въстание да се чества на общонационално равнище, а Илинденско-Преображенското – не, включително като се има предвид, че Априлското въстание избухва само в един район на България и дори навремето е било наричано „Средногорско въстание”...

– Господин Чучков, благодаря Ви за това интервю!