Бачкаторски блус, така бе наречен новият роман на Васил Панайотов, със заглавие „24 часа труд“, пише epicenter.bg.
Романът е автобиографичен, проследява ранните години на автора и изброява всички нископлатени и нискоквалифицирани работи, които се е налагало да върши тогава.
Четвъртата книга на Панайотов е различна от предишните. Открояват се няколко необичайни за него неща – диалог, хумор, лекота на повествованието и финал, който не е ефектен, “защото и в реалността финалът не е ефектен, животът започва случайно, протича равно и свършва рязко”.
Панайотов пише за своята маргинална работа, но и за работата като модерна концепция, чиято ценност не споделя особено и чрез младежката логика на героя си, обяснява защо.
На 33-годишна възраст Васил Панайотов решава да напусне работа в бюрократичната сфера с идеята драстично да промени живота си и да се отдалечи от свръх-консуматорското и хедонистично ежедневие.
Днес той се издържа от бизнес, съпътстващ писането, и казва: „Да се издържаш от писане, означава изискано да гладуваш. Но писането не е и не трябва да бъде работа. Всяка работа търси да максимизира печалбата си, а тя от своя страна – да максимизира вкуса, оборота, тиража. Добрият писател, въобще добрият артист никога не трябва да мисли за пари, за да не прави компромис с творчеството си заради тях“.
„24 часа труд“ е роман за работата. Ако нямате работа, прочетете го.