Един прастар народ - траките и българите - надига снага и чака от потомците признание за своето величие.
Една грандиозна лъжа - че гърците са цивилизаторите на Европа - е на път да се срути завинаги.
Тя е може би най-старата и най-трайната, но далеч не е единствената. Напротив, историята на човечеството, която днес изучаваме, е пълна повече със заблуди, отколкото с истини. Не знаем истината за световните революции и световните войни, не знаем най-напред кои сме и откъде сме се взели. Всички находки и писания, които биха могли да отворят очите ни, в продължение на векове старателно се прикриват и унищожават. Някой има интерес да мислим, че сме произлезли от маймуните и ще се върнем към тях. Изглежда, че по ирония на съдбата, човешкият род ще разкрие правдата за произхода и смисъла на историческото си развитие в мига на своята гибел, в полето на Армагедон. Боговете наистина имат чувство за хумор.
А това, което важи за света, в двойна степен важи за нас, българите. Историкът проф. Петър Добрев с право твърди, че ние сме загадъчен народ. Имаме дарбата във всички исторически катаклизми да се оказваме на кръстопътя на световните стихии. Сега такъв катаклизъм отново предстои. Още не е казано, че той ще ни унищожи. Може би неговият ураганен повей ще ни разтърси и изправи на крака. Защото наистина ни трябва ураган, за да се събудим.
Достатъчно сме отстъпвали.
Трябва да започнем да настъпваме. Най-доброто оръжие за настъпление не са нито бомбите, нито парите, а истината. Тези народи, които преди хилядолетия или само преди няколко века са използвали миговете ни на слабост и са се вмъкнали на наша земя, продължават да имат претенции дори към днешната ни територия. Трябва да спрем тази наглост с удара на истината:
Вие сте дошли през едикойси век и сте уседнали в земята на нашите деди. Заварили сте тук процъфтяващи градовете, които впоследствие сте направили свои столици. Дори имената им сте взели наготово. Атина, Бизантион и Халкедон - двете опорни точки на Константинопол и после на Истанбул - Белград и Пеща, да не говорим за Скопие - всички те са създадени от траките и българите. Румънците искат да се представят за наследници на траките, имаше дори една комична сцена, когато на тържественото събрание в чест на 1300- годишната от създаването на Дунавска България, представителят на румънската делегация заяви, че Аспарух, идвайки в Онгъла, е сключил пакт с румънската държава.
Подобна държава тогава изобщо не е съществувала и знаем много добре, че даките, достоен тракийски народ, са били почти напълно изтребени след завоеванието на император Траян. По-късно в пространствата между Дунава и Карпатите, Рим, Византия и Българската държава заселват съответно легионери и военнопленници. Отвреме навреме там се е спирал и е усядал някой завоевателски етнос - кумани, печенеги, татари и пр. Векове наред България се е простирала до Карпатите и влашката администрация до средата на XIX век е писала официалните си документи на български език.
Това трябва да се извика високо, за да го чуе всеки и да се пресекат претенциите от всички страни, базирани само върху нашето мълчание.
Една друга подла идея, която цели да размие истината и да ни принизи, е теорията, че "всички сме балканци". Да, ние, българите, сме дали името на Балканския полуостров, както и толкова още имена от Сицилия до Индия, но не сме някакви си чешити, които просто ядат чесън, баница, мусака и кисело мляко, нито пък сме еднакви с другите, по-късни заселници. Околните държави не ни обичат, омразата им избухва при всеки повод - та кой ли длъжник обича кредитора си, както казва Петър Добрев, кой не би желал да го види на смъртно легло?
Ядрата на тези държави са чужди и макар че техните народи са наша собствена плът и кръв, те, по законите на идеологическата алхимия, сякаш губят българската си душа и се превръщат в наши врагове и преследвачи. Достатъчно е да видим какво става в днешната Република Северна Македония. Но това може да се промени, историята е доказала, че това е обратимо. На примитивната омраза на тези държави, ние трябва да противопоставим нашата цивилизована твърдост, без да таим вендета към народите. Така биха постъпили нашите деди.
Това трябва да бъде отговорът ни на всички посегателства към земята, миналото и идентичността ни, откъдето и да идват те!
Истината ражда самоуважение. А самоуважението налага да изберем достойни водачи на народа си. Но, ще попитате, как един толкова надарен народ, в продължение на три десетилетия произведе такива предатели, злодеи и карикатури, които сякаш обезсмислиха хилядолетното му съществуване? Петър Дънов го е обяснил достатъчно добре, но и моята собствена логика го обяснява с данъка, който трябва да платим за нашата древност. Като прастар народ преживяваме процес на страшна поляризация, на единия полюс се групират престъпниците, а на другия - достойните българи. Силите на времето са центробежни, те разделят материята от духа. Липсва средата, свързващото звено, което уравновесява блюдата на везната. Престъпниците погубват или прогонват достойните. Този процес е знак за гниене, за смъртоносна болест. Този процес трябва да се пресече със секирата на Крум Страшни. В нашата история той е бил пресичан няколко пъти.
Самоуважението изисква утвърждаване на името. Всеки успял българин в чужбина, всеки изобретател, всеки спортист, стъпил на стълбицата на победителите, трябва високо да заявява, че е българин, а не да се радва на чуждия химн, който свирят в чест на неговата победа. Всеки емигрант трябва да прави същото, вместо да целува като спасение новополучения американски, френски или марсиански паспорт.
О, неразумни и юроде, не се срамувай, а се гордей, че съдбата ти е отредила тежкия жребий да се родиш БЪЛГАРИН!
Ние не трябва да бъдем последното българско поколение, а поредното, което ще пренесе весилото име "България" в грядущето!
Да бъде!
Милена, ВЪРБАНОВА, Откъс от книгата "Връх България", изд. 2016 г.