На 16 март се навършват 100 години от рождението на момичето, което завинаги остава на 22 години. Денят ще премине под надслов: “Вела живее!”, която завещава на поколенията думите”…Кълна се да дам живота, кръвта си капка по капка - за великото освободително дело!…”
Вела Пеева е родена в чепинското село Каменица. Началното си образование получава в Каменското основно училище (1929 - 1936) и в Лъдженската непълна гимназия (1936 - 1938). През есента на 1938 г. постъпва в Пазарджишката девическа гимназия, която завършва през лятото на 1941 г. През първия срок на учебната 1938/1939 г. става член на РМС, влиза в гимназиалното ръководство на организацията и работи заедно с местните активисти Костадин Старев, Димитър Караиванов, Любен Шкодров, Лазар Боснев.
През есента на 1941 г. Пеева започва да учи педагогика, а през 1942 се прехвърля в специалност география в Софийския университет.
На 27 април 1943 г. Вела Пеева минава заедно със сестра си Гера в нелегалност като партизанка в отряд „Антон Иванов“. По-късно, двете сестри, Атанас Семерджиев - Цветан, Костадин Гяуров, Крум Гинчев, Стоил Гълъбов, Атанас Юмерски, Надка Дамянова, Димитър Горостанов се отделят от „Антон Иванов“ и отиват в Чепинско, за да поставят началото на нова чета. През лятото на 1944 г. четата прераства в Партизанска бригада „Чепинец“.
През последната седмица на март 1944 г. четирима партизани – Атанас Семерджиев, Иван Пандев, Вела Пеева и Стойо Калпазанов – Никита, тръгват към Лъджене и Каменица.
Пеева и Семерджиев са предадени от свекъра и девера на голямата сестра на Вела. Пеева успява да избяга и е укривана няколко дни от ятака Иван Содев в неговата плевня в горния край на Каменица. Вела Пеева напуска Каменица и се укрива в планината в продължение на повече от месец. Изкарва сама 37 дни - ранена, гладна, премръзнала и без очила при нейното силно късогледство. В самото начало на май времето застудява и отново завалява сняг. Горският стражар Иван Божков от Каменица случайно открива следите ѝ по току-що паднал сняг и съобщава на жандармерията. На 3 май жандармерията започва да претърсва гората. В 9 часа ротите от връх Арапчал се спускат надолу да претърсват местността, тъй като там често нощуват нелегалните от Лъджене и Каменица. Една от колоните води Иван Божков, който насочва жандармеристите към местността Бялата скала, където е Вела Пеева. Обкръжават я и тя води бой 5 часа, докато има патрони, след което се самоубива. Командирът на ловната дружина майор Иванов заповядва да донесат главата ѝ в щаба. Божков отрязва главата на Вела Пеева, която доставя за опознаване на командира на жандармеристите, а след опознаването поставя главата на всеобщ показ.
В памет на Вела Пеева през 1948 г. селата Чепино, Лъджене и Каменица са обединени в град Велинград. Родната ѝ къща в Каменица е превърната в музей през 1953 г.
ЮБИЛЕЙНА ПРОГРАМА
11.00 ч.- 12.00 ч. Откриване на изложба, посветена на живота и делото на Вела Пеева - ,,Градът на Вела Пеева”, експонирана от Исторически музей-Велинград и награждаване на участниците в конкурса ,,Вела, патрон на нашия град” от ЦПЛР-ОДК – Велинград
Място: Исторически музей - Велинград
16.50 ч.-17.00 ч. Парад -дефиле на Представителен младежки духов оркестър с мажоретен състав ,,Димитър Мечев'' при НЧ ,,Отец Паисий-1893“ и знаменни групи от училищата
Място: От НЧ ,,Васил Левски - 1904 ” до Паметник на Величка Пеева – ВЕЛА пл. ,,Възражданe” , кв. Каменица
17.00 ч.- 18.00 ч. Тържествен ритуал по поднасяне на цветя и венци
- Почетен караул от РК,,Родопчани”-НС,,Традиция”
- Изпълнение на Представителен младежки духов оркестър с мажоретен състав ,,Димитър Мечев'' при НЧ ,,Отец Паисий-1893“
- Възпоменателно слово от кмета на Община Велинград Д-р Костадин Коев и официални гости
- Изпълнение на стихове от школа ,,Журналисти” при ЦПЛР-ОДК – Велинград, ДЮВИШ ,, Звънче ”, Лично творчество на ученици, спечелили І - во място в конкурс за литературно произведение, посветено на Вела Пеева, ,,Детски хор”и ,,Гайдарска група” при НЧ,,В.Левски-1904”
Място: Паметник на Величка Пеева – ВЕЛА пл. ,,Възражданe” кв.Каменица