„Изгубеният град“ ще е най-новото заглавие в родния боксофис тази седмица, като очакванията не са никак ниски. Все пак филмът е с участието на Сандра Бълок, Чанинг Тейтъм, Брад Пит и Даниел Радклиф, но спокойно мога да заключа, че позитивите му се изчерпват със самия каст.
Историята е за една писателка (Сандра Бълок) на световен бестселър за любов, приключения и още нещо. В него тя разказва за вълнуващите преживявания на красива авантюристка и нейния любим, който на корицата е олицетворен от Чанинг Тейтъм. Зрителят обаче хваща събитията от момента, в който Лорета Сейдж се чувства пределно изчерпана, защото наскоро е изгубила съпруга си в реалния живот. Но тогава изведнъж светът ѝ се преобръща, благодарение на амбициозен милиардер (Даниел Радклиф), който търси скрито съкровище, за което става дума в книгите на самата писателка. Той я отвлича и води на мистериозен остров, за да му помогне в търсенето. Героят на Тейтъм - Алан, тръгва на мисия, за да я спаси с помощта на бивш военен (Брад Пит). И там някъде нещата би трябвало да станат по-интересни, но няма да навлизам в спойлъри.
Коментарът ми обаче е, че филмът така и не надгражда в динамиката си. Имаше няколко момента, в които очакванията се повишиха, но тъкмо нещата да станат интересни и сякаш парите на продукцията са свършили и минаваме към следващата сцена. Трябва да призная, че това ме ядоса, защото в същото време имаше добри попадения, които ми напомниха на един от първите филми на Дуейн Джонсън - „Добре дошли в джунглата“, но с далеч по-съвременни ефекти. Вместо това на всички в салона ни бе сервирано едно полусурово ястие, което съвсем не изглеждаше така в менюто.
Убеден съм, че обичаната от мнозина посредствена актриса Сандра Бълок ще привлече своята армия от почитатели в салоните, защото се е постарала в ролята си на продуцент да направи много силен трейлър. В него виждаме неземно сексапилните Тейтъм и Пит в най-добрата им светлина, а и трябва да призная, че самата 58-годишна актриса връща от път, както би се изразил един мой приятел и ценител на зрялата женска красота. Кофтито е, че в рамките на тези две минути и половина е събрано почти всичко интересно от иначе дългия близо два часа филм.
„Изгубеният град“ би трябвало да е романтична приключенска комедия, но с изключение на някои забавни моменти, останалите два жанра са по-скоро символично представени, което без съмнение ще разочарова мнозина. Пиша това с ясната идея, че изгледах лентата без капка напудрени очаквания, като исках да я видя през очите на човек, който е решил да прекара петъчната си вечер в компанията на нещо ново с пуканки и кола в ръка.
Що се отнася до персонажа на Радклиф, бих искал да му дам един ценен професионален съвет. Нека никога повече не се опитва да го играе злодей, защото прилича на обикновен мъгъл, когато размахва патлак вместо вълшебна пръчка. Да, разбирам, че иска да се отърси от бремето на вечния Хари Потър, но, ако направи две-три комедии с по-високо възрастово ограничение, току виж успеем да го приемем за един от талантите на британската филмова школа. В противен случай ще си остане завинаги очилатият магьосник, имал щастието да се хареса на Джей Кей Роулинг преди двайсетина години.
За лошия резултат на „Изгубеният град“ обаче обвинявам най-вече братята-режисьори Аарън и Адам Ний, които изглежда, че не са реализирали пълния потенциал на сценария, в който дори имат пряко участие. Малко повече ръкопашен бой, стрелба и драматизъм биха повишили оценката ми от твърда петица (5/10) до положителна седмица (7/10), но не би.