Излиза на сцената, облечен с тъмносиня тениска, панталони в цвят „сьомга”, сини кецове. Университетът в Киото е препълнен, хората са избрани с лотария. Интересът е огромен.
„Обикновено не се показвам много често публично, но днес е специален ден. Може би ще попитате защо не участвам в телевизионни предавания -защото ме е срам. Аз съм човек, който живее обикновено. Пътувам с метрото, пазарувам от кварталния магазин ”, споделя той.
Харуки Мураками е един от най-известните съвременни японски писатели. Основен претендент за Нобелова награда за литература. Различният му и уникален стил на писане, проникващ в човешката душевност, го прави и един от най-обичаните романисти.
Преди месец излезе и най-новата му книга „Безцветният Тасаки Цукуру и годината на поклонничеството му”, която бе изкупена за часове от японските читатели. Авторът разказва за нея и метаморфозите, които е преживял по време на написването й.
„Всъщност исках да напиша кратък роман. Когато обаче се впуснах в обрисуване и описване на героите, исках да опиша до най-дребния детайл всяка част от характера и мислите им. Това е история на израстването. Колкото по-големи са белезите, толкова по-значим и ще е растежът”, казва Мураками.
64-годишният японец разказва и за любовта си към руските класици, чиито романи са повлияли и на неговия.
„Братя Карамазови” и „Война и мир” са едни от най-значимите шедьоври на руската литература. Чел съм ги по няколко пъти. „Историите” на героите, техните чувства и тревоги днес не присъстват така силно в белетристиката ни. Много често съм бил критикуван, че пиша по подобен начин. Но трябва да запазим възможността да чувстваме и обичаме в XXI век”, казва Харуки. Чарлс Дикенс и Оноре дьо Балзак също са сред любимците на японеца, който споделя, че винаги когато пише, „потъва в романа и иска да сподели с читателите си най-съкровените емоции”.
Хората в залата го гледат с интерес, попиват всяка дума от устата му.
„Преди няколко години трябваше да си подновя шофьорската книжка. Човек от персонала погледна името ми и каза „Харуки Мураками!? Имате същото име като известния писател, нали така?”, аз му отговорих „Да, аз съм като застрашен вид животно. Моля ви, не се доближавайте, пазете ме”, шегува се Мураками, който е обичан от много, но и тотално отхвърлен от мнозина заради различния, вулгарен стил на писане.
Харуки говори и за любовта си към музиката и общото й с писането на романи: „Докато работя, обикновено слушам класическа музика. Мога да свиря и на пиано, обичам джаза. Създаването на романи е като свиренето на някакъв инструмент. Написването на изречение следва същия ритъм, какъвто има и музикалната творба. Не можеш да напишеш следващо, ако то не е свързано с целия ритъм на творбата”.
Мураками обича и да бяга, което е и символ на промяната в някои от романите му.
„Всяка сутрин пробягвам огромни разстояния. Така е от 30 години насам. Веднъж, тичайки в „Сентръл парк” в Ню Йорк, се запознах с писателя Джон Ървинг. Той е толкова ексцентричен – посъветва ме да гледам къде стъпвам, защото се навъртали много животни тук. Надявам се да бягам поне до 85-годишна възраст”, споделя Мураками.
Различен, особен, реален, далечен, забавен, мистичен – това е Харуки Мураками, различният японски писател.