Дария Симеонова е родена на 23 октомври 1989 г. в София. През май 2011 г. завършва НАТФИЗ, специалност актьорство за драматичен театър в класа на проф. д-р Атанас Атанасов и от февруари 2012 г. е част от трупата на Театър "София", където дебютира в ролята на Мениджър с постановката "Тирамису" на режисьора Николай Поляков. В момента участва в "Нощта на 16 януари", "Вечерята", "Олд Сейбрук и последният страстен любовник" и други.
Играла е и в Театрална работилница "Сфумато". Участва в сериалите "Под прикритие" по БНТ и "Откраднат живот" по НОВА, сега и в "Мен не ме мислете" по bTV.
Сега, актрисата, номинирана за награди "Икар" и "Аскеер", разказва за работат си по филма "Майка" на Зорница-София, който засне в Африка.
Ето какво споделя за работата си, личния си живот и възгледите си за живота талантливата актриса в интервю за life.dir.bg
- Привет Дария, в интензивен актьорски период ли те намираме - сериал, репетиции в театъра?
Да! (усмихва се). В доста активен период ме хващате. Снимките на сериала "Мен не ме мислете" си вървят, а успоредно с тях започнахме репетициите на новия спектакъл на театър "София" - "Лулу". Предстои ни премиера на 20-и април. Даже се наложи да ме сменят в един проект, просто защото нямам физическото време за още един ангажимент. Не мога да се оплача!
- С Весела Бабинова, двете сте куми на Луиза Григорова, близки сте си, какво е усещането да играеш с приятел?
Прекрасно е да играеш с приятел, особено когато той (в случая "тя") е много добър актьор! С Весела, професионалните ни пътища, не се бяха засичали до сега и е истинско удоволствие да имаш срещу себе си честните емоции и верните очи на близък човек! Сами се досещате, че с нея нямаше момент на опознаване, сработване или сближаване - тези неща вече съществуваха, само ги пренесохме на терен.
- Сега си съперничите и за сърцето на един мъж - Руши, как коментирате с Весела това, шегувате ли се?
Съперничат си Ася и Яна, ние се смеем и си общуваме като приятели (смее се)
- Защо така екранните ти героини се наричат Ася - такава беше и в "Под прикритие" и сега в "Мен не ме мислете"?
Хайде де?! Защо? Не знам.... Това ми е втората героиня на име "Ася", а три пъти съм играла жени, които се казват "Наталия". Така се случва. Хубавото е, че всички са много различни и сегашната "Ася Захариева" няма нищо общо с "Ася" от "Под прикритие".
- Войната в Украйна - каква е твоята позиция и според теб как ще приключи това?
Потресена съм от това, което се случва... и обезсмислена. Наблюдавам, чета, следя как се развиват нещата и не мога да разбера как в един уж цивилизован свят се стигна до тук. Умират деца, рушат се болници, домове, погребват се живи хиляди човешки същества под останките на бомбардиран театър... Властимащите играят някаква адска игра на надмощие, присвояват си територии и се замерват със санкции. Като много лош филм. Но съвсем истински. Усещането ми е, че нещата се решават или са вече решени на съвсем други нива и обикновения човек е просто жертвен агнец. Не знам как ще приключи това, само се надявам да е скоро. А дотогава моята позиция е да помагам с каквото мога и да не оставам безразлична към страданието на хората, чийто живот се руши в момента!
- Да кажем и няколко думи за ролята ти в новата постановка "Лулу", която репетирате?
От войната - към ролята. Ето тези преходи са ми много, много трудни в последни дни.... Играя Графиня фон Гешвиц - еманципирана, силна жена... различна от общоприетото и обичаща до крайност.
- Тази година влизаш в Христова възраст - какво научи за живота и какво не?
- Животът е странно място. Все си казвам, че много съм научила, а той след секунда ме опровергава. Старая се да присъствам честно и отдадено в дните си. Да съм подкрепа и опора на близките си и да не ме е страх да искам помощ. Вече не се опитвам да убеждавам околните в мнението или позицията си и да ги променям. Просто се опитвам да съм заобиколена от съмишленици и хора, които заслужават обичта ми, както, надявам се, и аз тяхната.