Това динамично дуо е родени в една и съща болница в промеждутък само от 145 дни - Мик на 26 юли 1943 година, а Кийт на 18 декември - и се срещат, когато са на седем. Тогава Мик е образцов ученик, любимец на учителите, а Кийт е дребосък, който прекарва голяма част от времето си в бягане от хулиганите, които го преследват по пътя между училище и дома му, пише в книгата си "Дивият живот и бесният гений на Мик Джагър" Кристофър Андерсен.
Тази година феноменалните музиканти от "Ролинг Стоунс" честват 60 години на сцена, а турнето ми беше 36-то поред, пише life.dir.bg.
Когато Мик се ражда, сестрите от болницата "Ливингстън" констатират, че Майкъл "Мик" Филип Джагър има не само най-характерния плач, но и е единственият, който може да бъде чут над воя на сирените, обявяващи въздушна опасност.
Преди да се откаже от баскетбола, Мик преживява на игрището нещо, което ще преобърне живота му - и вероятно дори и хода на музикалната история. По време на особено оспорвана и разпалена игра, при сблъсък с противников играч той отхапва връхчето на езика си. Облян в кръв, стичаща се по предницата на фланелката му, преди напълно да осъзнае какво се е случило, Мик гълта отхапаното връхче.
В продължение на почти седмица не може да говори. "Всички се чудехме дали това няма да сложи край на пеенето му", казва Дик Тейлър, повтаряйки ехото на страховете на "Блу Бойс". Когато накрая Мик отваря уста, за да запее отново, момчетата оставят изумени. Заедно с връхчето на езика му си е заминала и част от лустрото на висшата класа. Сега Мик звучи по-грапаво, по-грубо, по-автентично улично.
"Звучеше толкова необикновено - всъщност както звучи и сега - казва Тейлър. "Този инцидент промени напълно гласа му. Отхапването на връхчето на езика му може би беше най-хубавото нещо, което се е случвало на Мик Джагър".
Извън новооткритото му звучене и развиващия се бунтарски имидж, Мик си остава един затворен интелектуалец. Той харесва класиците - Блейк, Бодлер, Рембо са любимите му поети.
Мик учи в Дартфордската гимназия, където го сварват хормоните. "Когато станах на тринайсет, всичко, което исках да беше да правя секс. Не знаех много за него. Бях ограничаван. Никой нищо не ми беше обяснявал. Първите ми сексуални изживявания бяха с момчета, в училище, мисля, че това е валидно за почти всяко момче", казва той.
Това явно не е валидно за Кийт, който не е посещавал пансиони, за разлика от Мик. Колкото и банални да са тези първи хомоеротични непохватни опити на Мик, те силно са повлияли на живота му и творчеството му. Формирали са една от най-сложните и сексуално неопределени личности в историята на попкултурата. В музикалните му вкусове обаче няма нищо неопределено - Мик е почитател на блуса.
В "Sidecup", колежа по изкуства, Кийт среща съученика и приятеля на Мик от дартфордската гимназия Дик Тейлър от "Blue Boy", който така и не го кани да се присъедини към тях. Кийт е срамежлив, за да помоли сам. Това се променя в една съдбовна сутрин през декември 1961 година, когато Кийт и Мик се сблъскват на дартфордската гара, всеки поел по пътя към училището си. Кийт с китарата, висяща на рамото му, забелязва, че Мик държи няколко плочи под мишница. Мик е този, който го заговаря. "Познахме се веднага - спомня си Кийт. "Здрасти пич, викам аз", "Къде отиваш", вика той. А под мишницата си имаше Чък Бери, Литъл Уолтър и Мъди Уотърс".
"Чък Бери", изкрещява Кийт, като вижда, че това е най-новата плоча "Rockin' at the Hops". Албумите на Бери все още на са пуснати в Кралството и затова Мик пише директно на "Chess Records" в Чикаго, за да си поръча. И те току-що са пристигнали по пощата. "Веднага си паснахме. И как не! Пичът имаше Чък Бери и Мъди Уотръс под мишница! Ние бяхме братя, родени по случайност от различни родители", ще каже по-късно китаристът.
Започват да слушат плочи заедно, да свирят, да се мотаят в комбина.
От самото начало Кийт изпитва респект към Мик, заради неговия интелекти амбиция, но здравата основа, върху която ще се изгради репутацията на най-великата банда на света, е от обсебеността на Мик от Кийт, твърди Андерсен.
През пролетта на 1962 година Мик решава да се пробва да пее в новооткрит джаз клуб в Ийлинг. Собственик е Алексис Корнър, известен изпълнител на банджо, откривател на млади таланти. Наричан още бащата на лондонската блус сцена. Компанията на Мик слуша изпълненията му три седмици в клуба, а на сцената с Корнър е и един навъсен студент от артистичната школа "Хароу" на име Чарли Уотс, на барабаните. Там се въртият и Браян Джоунс, като и Ерик Клептън, Джеф Бек. Една вечер Мик излиза почти пиян да пее, подкрепян от Ричардс, Корнър и Уотс за прослушване за певец на "Korner"s Group Blues Incorporation". Харесват го и той продължава да пее с групата.
Една вечер Мик и Кийт са впечатлени от китариста, който акомпанира на новодошъл певец на име П.П. Бонд - това е Браян Джоунс, който се подвизава с името Елом Люис. Мик го кани на питие и от дума на дума, всички се събират - Джоунс поема контрола и формира банда, която включва елементи от неговата собствена група и от "Blue Boys".
Той решава еднолично, че ще се наричат "Ролинг Стоунс".
Мик отначало възразява, защото смята, че ще ги възприемат като рокендрол банда, а той иска да запазят блус звученето си. На 12 юли 1962 година бандата на Алексис Корнър е поканена в предаване на BBC на живо, но има ангажимент и в клуб "Марки". Затова той помолва Стоунс - Джоунс, Джагър, Тейлър, Ричардс, Стюарт да го заместят. Именно тогава Браян звъни на джаз справочника "Джаз нюз" да ги включат в програмата, и когато го питат кое е името на бандата, той съзира албума "The best" на Мъди Уотърс. Кийт взима плочата и посочва първата песен "Rolin' Stone".
На 11 юли "Jazz news" пускат статия за дебюта на бандата следващата вечер в популярния лондонски клуб "Марки клуб". Дик Тейлър казва, че са били "повече отколкото хората могат да понесат". Мениджърът на клуба Харолд Пендълтън не ги харесва, но усеща че са предизвикали вълнение, на ниво, което той не е виждал и затова ги кани да свирят всеки четвъртък. Все още придумват Чарли Уотс да се присъедини, и в същото време успяват да привлекат все по-големи тълпи. Мик упорито имитира Мерилин Монро на сцената, като движения и поведение.
Мик се мести в апартамента, нает от Кийт и Браян на "Едит гроув" 102 в Челси.
Следват бедност и мизерия, живеят като плъхове. Твърди, че по онова време Мик от ревност към Кийт, съблазнява Браян, а преди това е вкарал в леглото си и Пат Ендрюс, жената, от която Браян има дете.
Дик Тейлър напуска групата, за да се запише в Кралския колеж по изкуствата. На негово място идва Бил Уайман, с истинско име Бил Перкс.
През 1964 година Чарли Уотс най-сетне се качва на борда. На 14 януари групата е в състав: Джагър, Ричардс, Джоунс, Уайман, Уотс и Ян "Сю" Стюарт на пианото. Правят своя дебют в джаз клуб "Фламинго" в Сохо.
Влизат в сериозен флирт със славата благодарение на песента, написана им от "Бийтълс" - "I Wanna be Your Man".
Рони Ууд се присъединява почти 10-ина години след останалите. Той е китарист на "Faces", с вокалист Род Стюарт, групата е част от т.нар. "Британска инвазия" и се радва на пълни стадиони чак до Австралия. "Рони ми е казвал, че винаги е знаел, че ще бъде част от "Ролинг Стоунс", разказва Кийт Ричард във филма на HBO, посветен на бандата. Рони е по-заможен, живее в къща, известна като Фитила, където купонът тече нон стоп. В мазето има звукозаписното студио, и когато веднъж си джем сешъни с Мик Джагър, се появила песента "It"s only rock&roll".
През 1975 г. Ууд официално се присъединява към Стоунс за предстоящото им турне на Америка, което допринася за разпускането на "Faces". За разлика от другите членове на групата обаче, Ууд е служител на заплата, което остава така до началото на 90-те години, когато най-накрая се присъединява към бизнес партньорството на Стоунс.
"Помежду им има вътрешна химия, която създава вълшебство. Определиха стандарта как една рокендрол банда трябва да звучи. Те направиха връзката между субкултурата на 60-те години на миналия век и съвременния комерсиален свят, казват авторите на филма на HBO "Моят живот като Ролинг Стоун".
В първия епизод Кийт описва Мик като един много честен човек зад фасадата на неуморимия фронтмен, неподражаема жар птица. А Мик на свой ред отбелязва: "Една от задачите ми е да бъда помпозен шоумен".
Той продължава: "Много се говори в митологията за "Ролинг Стоунс" че сме започнали като блус банда. Всъщност ние сме рокендрол банда. Рок музиката беше голямата работа. Обичахме рок музиката от 50-те години. Но трябваше да си лепнеш етикета блус банда, за да те канят. Бяхме всеядна група".
За композирането на песните отговарят Кийт и Мик, а не както често се смята Браян Джоунс. Мик описва Браян като много добър музикант, който свири на различни инструменти и е иновативен. Приносът му бил в много рифове и акорди от познатите им хитове.
Миналата година Стоунс осиротяха, оставайки без неповторимия Чарли Уотс. И все пак са най-обичаната и най-дълго свирилата в постоянен състав рок банда в света.