Религиозен човек ли си? А може би атеист? Или пък си от онези, които вярват, че там някъде има нещо, което дърпа конците на вселената, но не е съвсем божество, което е създало човека по свой образ и подобие? Както и да се самоопределяш, „Почукването“ е филм, който ще те накара да си зададеш доста въпроси, чийто отговори невинаги ще ти харесат.
Както в почти всички останали стойностни филми в последните 20 години, и тук става въпрос за литературна адаптация. Събитията са вдъхновени от романа на Пол Трембли „Призраци в моята глава“, в който едно семейство попада в плен на група въоръжени мъже и жени, докато е на лятната си ваканция в отдалечена хижа. Разликата от останалите класически ужаси е, че жертвите не са пленниците, нито пък са похитителите. Заложено е оцеляването на цялото човечество, чието спасение се крие в невъзможния избор.
Първоначално трябва да призная, че бяха сериозно отегчен. В продължение на цял един час се опитвах да разбера, защото Дейв Батиста и Рупърт Гринт изобщо са на една и съща сцена, а след това ми идеше да стана и да си изляза. Но, тъй като работата ми изисква да съм отдаден докрай, независимо от стойността на филма, издържах и до финалните трийсетина минути, които всъщност осмислиха всичко.
М. Найт Шамалан определено трябва да поработи повече по динамиката в своите визуално разказани истории, защото не всеки би имал търпението да чака нещо да се случи. Повече от сигурно е, че филмът му ще получи възрастово ограничение от 16+, но сякаш сам не го е осъзнал. Насилието липсваше прекалено дълго и така и не бе предложено в пълния му потенциал за самия филм. Щях да съм наистина впечатлен, ако нестандартните оръжия на злодеите бяха вкарани подобаващо в употреба, но не би.
Споменах вече, че Дейв Батиста и Рупърт Гринт участват в „Почукването“. Бих искал да призная, че е приятно да видим кечиста извън обичайното му амплоа на разголен бияч. Рон Уизли също е добре да загърби детския си образ с по-сериозни роли.
Джонатан Гроф, Ники Амука-Бърд и Аби Куин обаче не ме впечатлиха особено. Дори мога да кажа, че на моменти ме дразнеха с актьорската си игра и дори със самото си присъствие.
Много по-положителна е оценката ми за невръстната все още Кристен Чуи, както и за Бен Олдрич. Между двамата си личи химията, като за между баща и дъщеря, което винаги е ключово, когато режисьорът иска да спечели симпатиите на публиката.
„Почукването“ определено има потенциал, да се превърне в хит сред любителите на религиозния трилър. Лошото обаче е, че филмът залага на прекалено тясна аудитория, за да пожъне някакъв сериозен успех в боксофиса. Дали заради липса на смелост или чиста проба страх, за да не разгневят библейските фанатици, създателите на тази адаптация са пропуснали страхотна възможност, за да създадат един истински шедьовър. През ума ми минават стотици идеи, които биха превърнали този обикновен ориз с пилешко в специалитета за заведение с най-малко две звезди „Мишлен“. Уви, не разполагам със силата, за да променя, каквото и да било. Единственото, което мога да сторя, е да ви дам крайната си оценка за продукта, а тя е нещо средно между 6/10 и 7/10, така че му пиша 6,5/10, за да покажа, че съм заслужил напълно да прескоча от трети в четвърти клас или там, когато се учат тези неща от математиката.