На 5 февруари 2013 г. умира Леда Милева. Дъщерята на големия български поет Гео Милев е родена в София на 5 февруари 1920 г.
Завършва Американския колеж в София през 1938 г., Институт за детски учителки през 1940 г. и Юридическия факултет на Софийския университет "Св. Климент Охридски". през 1941 г.
През 1944 г. става член на БКП и до 1950 г. е главен редактор на предаванията за децата и младежта в Радио София.
Работи като редактор в издателствата "Народна младеж" и "Български писател", главна редакторка е на списание "Дружинка".
От 1966 до 1970 г. е директор на Българската телевизия (днес БНТ). Работила е в министерството на външните работи, а от 1972 до 1978 г. е постоянна представителка на България при ЮНЕСКО в Париж.
Била е председателка на българския ПЕН-център и на Съюза на преводачите. От 1980 г. е главен редактор на списание "Панорама".
Леда Милева е била народен представител в 8-ото и 9-ото Народно събрание (1981-1990) и в VII Велико народно събрание (1990-1991).
За първи път публикува за деца през 1940 г. в книжката "Първи стъпки", където е и знаменитото стихотворение "Зайченцето бяло". Авторка е на повече от 30 книги със стихотворения и поеми за деца: "Заю на разходка" (1946), "Сред житата" (1952), "Вълни, чайки и деца" (1961), "Бели лястовички" (1962), "Влак-юнак" (1967), "Цветни приказки" (1969,1977), "Черно фламинго" (1978) и други.
Сред най-известните приказки в стхове и поеми на Леда Миева са "Работна Мецана", "Сиводрешко и Бързобежко", "В една зоологическа градина", "Чайката Белушка", "Мустакатият Иванчо", "Ирина в детската градина".
Няма български куклени и драматични театри, в които да не са поставяни пиесите "Когато куклите не спят", "Златоперко", "Пътешествие в джунглите", "Вълшебните очила", "Пергелко", "Червената кокошчица"...
Нейни стихове и пиеси са преведени на английски, арабски, руски, гръцки, немски, френски, китайски, японски, сръбски, чешки, полски и други езици.
Леда Милева е превела на български език стихове от Емили Дикинсън, Боб Дилън, Лоурънс Ферлингети, Силвия Плат и др. и е съставител, заедно със съпруга си Николай Попов, на антологиите "Американски поети"(1970). "Американски негърски поети" (1975), "Нощен дъжд" - съвременни английски поети (1980), "Африкански гласове" (1987).
Участвала е в редактирането на съчиненията на баща си Гео Милев.
Удостоявана е с орден "Св.св.Кирил и Методи", първа степен (1959); орден "Народна Република България"ь първа степен (февруари 1970); орден "Стара планина", първа степен за изключително големите ѝ заслуги към Република България в областта на културата (18 май 2006).
Зайченцето бяло
Зайченцето бяло
цял ден си играло
в близката горичка
със една сърничка.
Вече се стъмнило,
слънцето се скрило.
Зайчето разбрало,
че е закъсняло.
Хукнало да бяга,
както му приляга,
но във тъмнината
сбъркало следата!
Седнало да плаче
малкото юначе.
На кого да каже
път да му покаже?
Спряла под елата
с лампичка в ръката
малката Светулка,
на щуреца булка.
Зайчето видяла,
пътя му огряла.
Отишло при Зайка,
милата си майка.