Имах късмета да работя това, което знам и мога, казва Младен Киселов през 2007 г. Днес се навършват 80 години от рождението на големия български режисьор.
Той е роден на 11 юни 1943 г. в Русе. Баща му Илия Киселов е директор и драматург на драматичния театър „Сава Огнянов" в Русе, а майка му – помощник-режисьор в Държавната опера. Първия урок по достойнство получава от баща си, който в края на 50-те години на 20-и век има смелостта да допусне на сцената на театър пиесата „Неспокойни дни“ на Борис Илиев, разказваща за селянин, жертва на насилствената колективизация. Баща му е уволнен. Принуден е да напусне Русе, разболява се и умира.
През 1963 г. Младен Киселов започва да учи режисура във Висшия институт за театрално изкуство (днес Национална академия за театрално и филмово изкуство „Кръстьо Сарафов", НАТФИЗ) в класа на Стефан Сърчаджиев. По време на следването си печели конкурс и заминава за Москва, където учи режисура при Анатолий Ефрос в Руския институт за театрално изкуство.
През 1968 г. завършва и същата година дебютира с постановката „Домът на Бернарда Алба“ от Федерико Гарсия Лорка в Драматичен театър – Пловдив. Същата година започва работа в Драматичния театър, в Кърджали. През 1970-1971 г. работи в Драматичния театър – Бургас, след което се премества в Народния театър за младежта, където работи до 1977 г.
НЕЗАБРАВИМИ СЛЕДИ В САТИРАТА И НАРОДНИЯ ТЕАТЪР
Младен Киселов е режисьор и главен художествен ръководител на Държавния сатиричен театър „Алеко Константинов" от 1977 до 1983 г. Незабравима остава първата му постановка там на спектакъла „Сако от велур" от Станислав Стратиев, която има огромен успех.
От 1983 до 1991 г. той работи в Народния театър „Иван Вазов". През същите години е и заместник генерален директор по художествените въпроси на Националния дворец на културата.
Режисьорът поставя за първи път в България през 1979 г. пиеса по Йордан Радичков на сцената на Народния театър „Иван Вазов“ - постановката „Опит за летене“. Спектакълът има успех и остава десет години в репертоара.
Успех има и поставеният от Младен Киселов спектакъл „Човекоядката“ в театър „София“. Главната роля на Топузов се изпълнява от Тодор Колев. На премиерата присъства лично Тодор Живков. Спектакълът е игран над 500 пъти на сцената на театъра.
Младен Киселов е поставил над 150 спектакъла. Сред тях са „Разходка в събота вечер“ от Драгомир Асенов, „Мотопедът“ от Недялко Йорданов, „Врагове“ и „Последните“ от Максим Горки, „Театър, любов моя“ от Валери Петров, „Сън“, „Биволът“ и „Човекоядката“ от Иван Радоев, „Суматоха“, „Лазарица“, „Образ и подобие“ от Йордан Радичков, „Животът – това са две жени“ от Стефан Цанев, „Кой се страхува от Вирджиния Улф?“ от Едуард Олби, „Чайка“ от Антон Чехов, „Мъжът си е мъж“ от Бертолт Брехт, „Дон Жуан“ от Жан-Батист Молиер, „Топаз“ от Марсел Паньол, „Рейс“ от Станислав Стратиев, „Есенна соната“ от Ингмар Бергман.
ПЪРВАТА БЪЛГАРСКА ПИЕСА ОТВЪД ОКЕАНА
През 1981 г. Младен Киселов получава покана да постави пиесата на Йордан Радичков „Опит за летене“ в театър „Йейл“ в Ню Хейвън, щата Кънектикът, САЩ. Един от актьорите, чийто герой според текста на Радичков е билкар, се явил на прослушването с два тома ботаника и знаел всичко за своите треви. Това е и първата българска пиеса, поставена в САЩ. Младен Киселов е поканен да чете лекции в Йейлския университет. През 1982 г. пак там той поставя „Напразните усилия на любовта“ от Уилям Шекспир. През 1986 г. поставя „Трамвай Желание“ на Тенеси Уилямс в Луисвил, щата Кентъки, САЩ.
През 1991 г. той окончателно заминава за САЩ заедно с жена си и 5-годишната си дъщеря Мария. В САЩ е преподавател по актьорско майсторство и режисура в Театралната школа на Университета „Карнеги Мелън“ в Питсбърг, щата Пенсилвания. От 2003 г. е и ръководител на Катедра „Режисура“ на университета, където театралната школа е най-старата в САЩ, основана от милионера и филантроп Дейл Карнеги.
След 12-годишно отсъствие от България, през 2001 г. Младен Киселов за първи път поставя в „Театър 199“ пиесата „Есенна соната“ на Ингмар Бергман. За избора на актьори в нея той организира един от най-оспорваните кастинги в историята на българския театър.
През 2005 г. отново там поставя спектакъла „Веселите разплюеви дни“ по пиесите „Дело“ и „Смъртта на Тарелкин“ на Александър Сухово-Кобилин. След това прави още няколко постановки в различни театри в България.
Младен Киселов участва с постановки в изданията на „Театър на нациите“ (Амстердам, Варшава, София), в много международни театрални фестивали.
На 7 юни 2000 г. в София той официално представя книгата си „Ръкописи", в която са публикувани негови разкази, заедно с творби на режисьора Георги Дюлгеров и на седем кинорежисьори, техни възпитаници.
ПРИЗНАНИЕ
През 1981 г. Младен Киселов е удостоен е със званието „Заслужил артист".
Носител е на много международни и национални награди. На 24 май 2006 г. той е удостоен с награда „Аскеер" в категория „Режисура" за постановката „Веселите разплюеви дни“ в „Театър 199“. На церемонията по награждаването Александър Морфов на шега обявил, че за режисура е награден Стефан Москов, който въобще не е бил сред номинираните, а после допълнил: „Добре, че се върна Младен Киселов, защото започнаха да се въртят все едни и същи за наградите". Валентин Танев и Вяра Коларова печелят награди „Аскеер" за водеща мъжка роля и за поддържаща женска роля за играта им в спектакъла.
Младен Киселов умира на 69-годишна възраст, на 29 октомври 2012 г. в София.