Силяновска: Чухме опровержение от един доста умен политик като г-н Радев, че му е отнело цяла година да убеди Макрон

Вторият протокол между България и Северна Македония, „не е бил и не може да бъде правен инструмент за допълнение към Договора за приятелство и добросъседство” между двете държави, заяви в интервю за МРТ 1 президентът на Северна Македония Гордана Силяновска, предаде БТА.

Протоколът, подписан през 2022 г. от тогавашните министри на външните работи на двете държави Теодора Генчовска и Буяр Османи, е атакуван в Конституционния съд на Северна Македония и е един от аргументите в страната да не бъдат направени промени в конституцията заради опасения, че ако това бъде направено, България ще поставя нови условия на страната в преговорния процес.

В отговор на въпрос, ако протоколът не произвежда задължения, защо не започне процедура за промяна в конституцията и вписване на българите в нея, Силяновска отговаря, че това е нейно тълкуване, но тя не е Конституционен съд.

„Само Конституционният съд може да каже дали нещо е противоконституционно. Между другото, не е нужно да си юрист, за да знаеш, че един международен договор не може да се промени с протокол, подписан от двама души. Но някой прие това и ни убеди, че това е магическото „изместване“ (на проблема между България и Северна Македония) към правата на човека. Но след това чухме опровержение от един доста опитен и умен политик като г-н (Румен) Радев, че му е отнела цяла година (...) за да убеди г-н (Еманюел) Макрон, че написаното в протокола трябва да стане част от Преговорната рамка и заключенията (на Европейския съвет)”, казва в интервюто Силяновска.

В няколко интервюта бившият министър на външните работи на Северна Македония Буяр Османи казваше, че условието за вписване на българите в основния закон на страната, за да започне Северна Македония преговори, е успех, защото така през 2022 г. по време на председателството на Франция на ЕС е била изместена тежестта на преговорите от историческите въпроси с България върху въпросите за правата на човека.

По време на посещението си във Франция през май българският премиер Румен Радев каза пред журналисти, че през 2021 година за първи път е поставил въпроса пред европейските лидери за вписването на българите в конституцията на Република Северна Македония.

„Отне ми 1 година да ги убеждавам защо това трябва да стане. Чест прави на Еманюел Макрон, че първи го осъзна и със съвместните ни усилия тя беше вписана в преговорната рамка от юли 2022 г.”, заяви тогава Радев.

В интервюто си в предаването „360 градуса” Силяновска заяви още, че работата на съвместната историческа комисия между България и Северна Македония, която е отбелязана и в двата протокола между двете държави, „създава загриженост не само в македонската общественост”, защото останалите исторически комисии - „френско-германската, полско-германската (...) нямат времева рамка” и членството на съответните държави в ЕС не е зависело от тяхната работа.

На репликата на водещия, че във втория протокол на историческата комисия не се „налага”, а се „насърчава” да завърши работата си до момента на влизането на Северна Македония в ЕС, Силяновска отговаря, че „не може да се насърчава историческа комисия”.

„Представете си, няколко историци да пишат, тоест да създават история на двете държави, чрез споразумение. Това е пряко противоречие с логиката на учения”, заяви тя.

По думите ѝ гаранциите, които правителството на Северна Македония очаква от Европейския съвет, няма да се отнасят само до „македонския случай, а ще имат общ характер”.

„А що се отнася до тълкуването, възможни са различни тълкувания. Например, възможно е тълкувателно становище, че правата и въпросите, свързани с идентичността, не могат да бъдат условие за влизане или започване на преговори с ЕС. Не казвам, че това ще се приложи директно към нас, говоря за това, че човек може да бъде креативен. Може да се даде тълкувателно правно становище”, смята Силяновска.

На въпрос „как тези заключения отнемат правото на вето на България по двустранни въпроси по време на преговорите за присъединяване” на Северна Македония Силяновска отговаря, че „идеята е (...) ветото да не може да се използва за клъстери, за (преговорни) глави”.