Едва ли има българин не познаващ творчеството на Светлин Русев.
Художник, общественик, колекционер на произведения на изкуството, академик на БАН, народен представител и истински народен художник. Това бе академик Светлин Русев, който днес щеше да стане на 90 години, но мисията му свърши броени дни преди да навърши 85...Така са творците, отлитат без да се сбогуват , но остават вечни чрез своето изкуство.
Съдбата ме срещна с него преди четиринадесет години. Станахме близки семейни приятели , срещахме се по тъжни и добри поводи, предимно на изложби. Но да не говорим днес за тъжните поводи, те са част от гостуването ни на тази Земя. Хубавите събития преобладаваха – изложби, литературни четения, пленери, сбирки на хора на изкуството.
Освен на изложбите със Светлин се засичахме на задушница...там....в „Алеята на славата“.
Преди четеринадесет години той водеше цялата прощална церемония на поклонението на поетесата Ваня Петкова. Там за пръв път се видяхме лично и разбрахме, че от този тъжен момент започва всъщност нашето приятелство. Броени дни след тази тъжна церемония Светлин загуби съпругата си, художчката Лиляна Русева, която е погребена непоседствено до поетесата Ваня Петкова в „Алеята на славата“ в столицата, а сега към тях се присъедини и той...Винаги му оставяме букет бели цветя когато отиваме за почит и поклон....
Светлин Русев обявява награди за млади художници
Светлин Русев насърчаваше младите таланти и им даваше ярка зелена светлина да творят и да се развиват. Той изкупуваше картини, календари и занаятчийски сувенири , изработени от млади художници, дърводелци и скулптори за да им даде кураж и старт в нелеката работа на твореца. Светлин Русев откри една от изложбите на сина ми и го насърчаваше да рисува. Оцени лично две от графиките му. "Аз не успях да нарисувам Ваня, моето момче. Ти го направи", бяха думите му.
Светлин Русев бе един изключително светъл човек, роден с името си , което явно му е било пътеводител. За мен той бе изключителен творец със свой собствен оригинален почерк, голяма личност и приятел.
Роден на 14 юни 1933 г. в плевенското село Върбица, той завършва живопис в ВИИИ „Н. Павлович“ през 1959 г. при проф. Дечко Узунов. Член на БКП от 1971 г. Сетне започва там да преподава и през 1975 година става професор. Бил е дълги години Председател на Съюза на българските художници и първи заместник-председател на Комитета за култура. Заемал е длъжността директор на Националната художествена галерия. Светлин Русев е бил народен представител в редица Народни събрания до 1989 г. и в листата на БСП в Седмото велико народно събрание през 1990 г. По това време е член на Висшия съвет на БСП. Бил е действителен член , академик, на Българската академия на науките и почетен доктор на Шуменския университет, както и член-кореспондент на Академията за изящни изкуства в Берлин, почетен председател на АИАП в Париж, почетен член на „Ника-Кай“, Япония и почетен член на „Кюнстлерхаус“, Виена.
Светлин Русев е художник, който влезе вече в историята с една богата палитра от творчески постижения и стилове.
Творил е като живописец и монументалист. Участва в общи художествени изложби и в представителни изложби на българското изобразително изкуство в чужбина. Имал е рудица самостоятелни изложби в София и в чужбина: Москва, Ленинград, Мексико, Будапеща, Варшава, Букурещ, Берлин, Виена. Негови творби са изложени и до днес в Национална художествена галерия в София и са част от много художествени галерии и частни колекции в България и чужбина. Едни от значимите монументални и декоративни творби са: „Родина“ – стенопис (секо) фоайе на Централна гара София, арх. Милко Бечев, „България“ – стенопис "секо", Народен дворец на културата „Людмила Живкова“ (НДК), както и стенописи в притвора и икони пред олтара на църквата на Ванга „Света Петка Българска“ в Рупите.
Носител е на редица отличия и международни награди.
Бил е Лауреат на Димитровска награда (1969). Носител е на още много награди за изкуство, между които голямата награда на Съюза на българските художници (1986), награда „Владимир Димитров – Майстора“ (1987), на името на Кирил Петров (1988), награда за портрет Радом – Полша, награда „Габриел Оливие“ – Монако. Удостоен е с държавно звание Народен художник. Носител е на държавната награда „Паисий Хилендарски“ и още редица почетни звания и длъжности, които е трудно да се изброят с един размах. Но дали са важни титлите, званията и длъжностите за един творец? Едва ли....Това са преходните звездички на пагоните. Важното е, че Светлин Русев бе признат от народа, неговото творчество се тачи и е на челна позиция сред българските художници класици. А образите на картините му запечатват неговия характер, неговите мисли и вдъхновение на платната – завинаги във вечността!
Автор: Оля Ал-Ахмед