Името Европа е много древно. Това може да види лесно дори от неспециалист по древна история или древни езици. В няколко варианта името Европа е разпространено от най-източната точка на нашия континент – център на древна цивилизация, до най-западната. Вариантите са Ебро – Евро – Ибър – Ивър и други. Иначе казано от днешна Грузия на изток, област наречена Кавказка Иберия, през Балканите и Италийския полуостров до Португалия и Испания на запад – област известна като Иберийски полуостров. Широкото разпространението на това название говори за неговата древност, още от хилядолетията преди новата ера.
Най-известната легенда е тази за отвличането на девойката Европа от бог Зевс. Зевс отвлича девойката Европа, преобразен като бик, от земите на древна Финикия, т.е. днешен Ливан и Израел, и я пренася по морето на запад, до остров Крит. Това ще рече, че Европа е открадната и пренесена от изток на запад, от Азия към днешна Европа, континент, който постепенно приема нейното име. Според легендата отвличането на девойката Европа, която била дъщеря на финикийския цар Агенор, се случило в самия край на третото хилядолетие преди новата ера. Зевс се явил пред Европа, която играела с приятелки на брега на морето, приел вида на бял бик и я похитил. След като отвлича Европа на остров Крит, Зевс приема образа на млад красив мъж и обладава Европа, като по този начин създава потомство, трима сина, сред които е и легендарният критски цар Минос. След похищението на Европа, баща ѝ изпраща трима от братята ѝ, за да я намерят и доведат обратно. Един от тези братя е Кадъм, който след като не успява да открие Европа се заселва в областта на древна Беотия, близо до Атика и основава град Тива (Дева). Според историка Херодот (V век пр.н.е.) Кадъм донесъл в Гърция финикийската писменост, която била преработена в азбука и от която днес произлизат и гръцка азбука, и латиницата, и кирилицата.
Пръв римският писател и географ Плиний Стари, през първи век от новата ера, използва названието Европа. С него той обозначава една сравнително малка територия, обхващаща част от днешна Беломорска Тракия, близо до Босфора и Дарданелите. По-късно по римско време тази провинция Европа, става част от по-голямата провинция Тракия.
Името Европа обаче е един от най-ранните топоними, т.е. название на места, на области, разпространил се на територията на целия континент, още в дълбока древност. Българският лингвист проф. Светлана Янакиева прави преглед на разпространението на името Европа на Балканите и островите на Егея, където то се среща многократно. Известно е, че в древността широката река Марица, е наричана Хебър или Хеброс. Така се нарича и днес реката в гръцката ѝ част – Еврос. Това древно название на река Марица във варианта Ибър, който идва от Хебър, е запазено и в нашите земи. Например горното течение на река и днес е познато като Ибър. Срещат се названия на села, местности, лични имена като Поибрене, Ибър, Ибро и други.
Под името Ибър обаче са познати доста реки в древността, а и до ден днешен. На запад от голямата река Хеброс - Ибър (Марица) срещаме и по-малката, но пълноводна река Ибър в днешна Сърбия. Река Ибр (Ибра) откриваме и на територията на днешна Украйна.
Името Европа, във вариантите Еврос - Хеброс - Ибро - (Т)ибър - Ибър - Иберия - Иверия е разпространено на много по-широка територия. Гърци и римляни дават названието Иберия (Иверия) на най-източния и в най-западния край на Европа. Така земите на древна Грузия и Армения са познати като Кавказка Иберия, а в най-западния край на континента се намира съответно Иберийския полуостров, днешна Испания и Португалия. Най-старото население на днешния Иберийски, или Пиринейски, полуостров е познато като „ибери”, свързано с названието на реката, която протича южно от Пиринеите – река Ебро (лат. Iberus).
Ако погледнем картата на Европа действително ще останем впечатлени от разпространението на речното име (хидронима) Еброс – Еврос – Ебро - Ибър. На Балканския полуостров, трябва да добавим и малката река Еврота, протичаща сред плодородна долина на полуостров Пелопонес, в земите на древна Спарта. Името на не по-малко известната река Тибър, около която възниква Вечният град - Рим, спада към същата тази група от древни названия на реки и плодородни около тях земи. Латинското Tiberis – Тибър е членувана форма на същото това име Ебро - Ибър – оттам и (Т)ибър.
Не може да прескочим и любопитния факт, че името „евреи” дадено за жителите на Юдея, е най-вероятно от същия произход, както и названията ибери, ивери, иберийци, евросци и т.н. Какво ни показва всичко това и с какво е свързано името Европа, в различните му варианти?
Названието Хеброс-Ебро-Ибър се среща най-вече като название на сравнително големи и пълноводни реки, които протичат през плодородни области. Всичко това дава основание да свържем древното понятие Ибро - Еврос - Европа с представата за вода, влага, протичане, както твърдят множество езиковеди, а съответно и зеленина и плодородие. Следователно с това име, още от дълбока древност, са били наричани плодородните долини и широките реки, с които Европа изобилства, за разлика от сухите и горещи земи на Близкия Изток. Трудно е да се определи дали говорим за времето от шест-пет хиляди години преди новата ера, когато земеделско население се е придвижвало от Близкия Изток към Югоизточна Европа или за времето след това, когато Балканското население към края на пето – началото на четвърто хилядолетие преди новата ера, започнало своето придвижване в различни посоки. Но доказателство в полза на второто, е не само името Европа, но и много други примери.
Накрая да отбележим, че при преселване, едни заселници винаги предпочитали места, които приличат като климат, релеф, плодородност на тези от предишната им родина. При възможност те се заселвали именно на такива места. Ранната земеделска цивилизация на нашия континент Европа, тръгнала от тук, от нашите земи, във всички посоки и достига до всеки един край на континента. Затова е възможно легендата за бикът и Европа да отразява и обратното движение – от Европа към Азия. Има множество доказателства за разпространение на материалната култура от Балканите към Централна и Западна Европа, във хилядолетията преди новата ера, а също така и към Мала Азия и Близкия Изток. Ранното разпространение на името Европа, в различните му форми Ебро – Хеброс – Ибър, в хилядолетията преди новата ера доказва същото.