Аз съм благословен да имам красиви и добри хора в живота си. Най-вдъхновяващо в Дубай е, че всеки ден се запознаваш с хора от цял свят. Сега се случва така, че където и да пътувам по света, все срещам познати и приятели. На последния ми пиано рецитал в Дубай в публиката имаше хора от 23 страни, и това са само тези които лично познавах. Така е не само на мои концерти, а при всички ивенти тук. Този микс на хора от различни националности е изключителен и е може би най-характерното тук, разказва пред ФАКТИ пианистът.
Талантът няма да те заведе никъде, ако не работиш къртовски, до пълно себеотрицание. Винаги съм смятал, че да опиташ и да се провалиш е много по-ценно от това да не опиташ. Колко интересен ще ти е денят или изобщо животът, е въпрос на интелигентност. Трудно ми е да си представя, че мозъкът на интелигентния човек може да пребивава в състояние на скука, споделя Стратия
- Стратия! Какво красиво име! На кого сте кръстен? Какво означава името Ви? Защо са ви орисали точно с това древно име?
- Благодаря. Името е избрала моята майка. Толкова го е харесала, че даже е решила това да е и фамилното ми име. Така аз и сестра ми сме първите в рода Стратиеви, а от баща ми е трябвало да сме Божинови. Стратия се е казвал дядо ми, бащата на моя баща.
Древногръцко име е. Срещал съм различни значения – воин, мъдрост, истинност. В древна Аркадия Stratia или Stratie e било име на град. От малък съм свикнал да го повтарям по два пъти, когато се запознавам с нови хора. Често го намират за странно. Името не е важно. То не прави човека. Човекът прави името.
- Ако трябва да ви представя на нашите читатели – Кой е всъщност Стратия Стратиев? Роден под знака на Водолей на 27 януари 1976 в Любимец, а после....? Разкажете подробно за себе си...
- За мен характерът на човек е винаги над всичко. Може да си най-великият ум или талант с огромни качества и успехи, и аз да съм даже неспособен да ги видя, само заради грозната ти природа. Не, не говоря от позицията на наранен или травмиран човек. Напротив – аз съм благословен да имам красиви и добри хора в живота си и не ги приемам за даденост. Научил съм се, че винаги и във всеки един момент може да изгубиш. Интуитивен съм много. Трябват ми минути, за да разбера какъв човек стои срещу мен. Но понеже въпросът беше кой съм аз, моята лична осъзнатост е била винаги безкомпромисна. Или поне се опитвам. Критичен и строг към себе си съм. Не живея в илюзии и не им давам да заемат мястото на реалността, колкото и субективна да е тя. За да можеш да видиш тази твоя реалност, е работа. Интелектуална работа. Не търся външни фактори нито за провалите, нито за успехите ми. Когато се провалям, знам че причината съм аз и никой друг. Успехът и провалът са фини композиции, които сами създаваме. Понякога даже не и фина, но е винаги композиция. Правил съм толкова грешки и съм им сърбал попарата. От огромна важност е да знаеш какво искаш. Често виждам млади хора, завършващи училище, които не знаят накъде да тръгнат, не знаят какво искат. Имам късмет, че в такава ситуация не съм бил. От много малък знам какво искам и това не е било въпрос.
- Стратия, Вие сте успешен пианист, вокалист, изпълнител. Как започна и как се разви музикалната ви кариера?
- Успешен вокалист не съм, и никога не съм се считал за такъв. Пял съм просто. Вокалист е Джордж Майкъл. Пеенето е период в живота ми, който намирам за загубено време. Аз не съм за това. Моята сила е в пианото и класическата музика. Тук за първи път ще споделя нещо, което досега не съм. От 6 годишен свиря и пианото е била винаги най-голямата ми страст и смисъл. Да съм концертиращ пианист е било нещото, което винаги съм искал. Когато бях на 20 получих травма на дясната ръка заради луксация на рамената става, която луксация е станала по време на раждането ми и която започна да създава проблеми по-късно във времето с по-голямото натоварване. По-късно, като ученик и студент, имах рецитали, участвах в конкурси и свирех по 6 и 8 часа на ден вече доста тежки произведения, което беше свръхнатоварване и в един момент стана физически непосилно, придружено с много и постоянни болки в ръката. След дълго ходене по лекари и опити за лечение, трябваше да приема, че тази травма е доживотна. Това беше преди 27 години, когато евентуална операция на рамото беше прекалено рискова. И така, както става с някои спортисти с травми, които се разделят с кариерите си без време, се случи и с мен. Беше неистово трудно да приема, че след толкова години огромен труд и отдаденост, концертиращ пианист няма да съм. Така се появи шанс да подпиша договор за албум и пропях. Мислех си, че все пак ще съм на сцена, ще съм артист, ще ми носи удовлетворение.... Не! Това беше грамадна самозаблуда. Просто не беше моето нещо. Отвътре ми беше празно, не беше органично, истинско. А така не можеш да докоснеш никого. В изкуството няма по-важно от това да си себе си и нещата, които правиш да идват от сърцето, да си в транс, когато ги правиш. Този транс усещам, когато свиря. Аз вярвам в човешката предопределеност. Брилянтен архитект няма да станеш никога, ако талантът ти е да бъдеш лекар, и това няма нищо общо с интелигентността, а е нещо отвъд нея. Вярвам, че всеки човешки мозък е с уникален дизайн, който е направен да работи в определена сфера по специален начин. Всяко отклонение от този специфичен дизайн, ще доведе до дисхармония и провал, без значение от положените усилия и време. Ето тогава идва моментът, в който обикновено са ти виновни другите, склонен си да виждаш успешните, като късметлии, а себе си като карък. Благословени са тези, които откриват и знаят своето място и път.
- Преди години напуснахте България. Защо?
- Първо да кажа, че съм крайно космополитен тип. Живея на Земята, така го виждам. Виждам света, като едно цяло. Мога да живея навсякъде, стига да се чувствам добре. Не харесвам поговорката „Камъкът си тежи на мястото“, не съм сигурен и че я разбирам, даже я намирам за вредна или по-скоро е лимитиран начин на мислене. Камъкът тежи или не. Качествата на човек не се променят с географската ширина. Променя се статуса, а това, което правиш просто струва или не. Ето сега Вие интервюирате мен и го правите добре. Ако, обаче, не можете да отидете и да направите интервю с една световна, влиятелна личност, и да го направите с лекота и увереност, тогава може би ще сте фен на поговорката с камъка. Едно време силно ненавиждах философията на моята учителка по пиано, която често казваше „По-добре първи на село, отколкото последен в града“. Беше ми противно да го чувам това. Все си казвах, ама какви са тия села и градове, бе, ти или ставаш или не. Така мисля и днес.
Момчето на пианото
Посвещавам на Стратия – след концерта
Той бе млад талант и напорист,
Той бе прекрасен пианист....
В тъмнината клавишите танцуваха,
Затаени чуствата мируваха....
Той бе чаровен и потаен,
Красив , от музика омаян,
Черният роял блестеше,
Вселената от музика кънтеше!
Свири, свири момче потайно,
Вдъхнови ме ти незнайно....
Говориш с музика, а аз в слова,
Кой би могъл да разбере това!
Свири момче, свири не спирай!
Със пръсти космоса допирай....
Изпей любимата ми песен,
Превърни във пролет мойта есен!
Момчето със пианото остана,
Тръгнах си ... във музика обляна...
Без посока лутах се в живота,
Търсейки изгубената нота....
Оля Ал-Ахмед
07.02.2013 / 01:13