Пианистът Стратия Стратиев пред ФАКТИ: Пианото е най-голямата ми страст и смисъл (ВИДЕО)

Аз съм благословен да имам красиви и добри хора в живота си. Най-вдъхновяващо в Дубай е, че всеки ден се запознаваш с хора от цял свят. Сега се случва така, че където и да пътувам по света, все срещам познати и приятели. На последния ми пиано рецитал в Дубай в публиката имаше хора от 23 страни, и това са само тези които лично познавах. Така е не само на мои концерти, а при всички ивенти тук. Този микс на хора от различни националности е изключителен и е може би най-характерното тук, разказва пред ФАКТИ пианистът.

Талантът няма да те заведе никъде, ако не работиш къртовски, до пълно себеотрицание. Винаги съм смятал, че да опиташ и да се провалиш е много по-ценно от това да не опиташ. Колко интересен ще ти е денят или изобщо животът, е въпрос на интелигентност. Трудно ми е да си представя, че мозъкът на интелигентния човек може да пребивава в състояние на скука, споделя Стратия

- Стратия! Какво красиво име! На кого сте кръстен? Какво означава името Ви? Защо са ви орисали точно с това древно име?

- Благодаря. Името е избрала моята майка. Толкова го е харесала, че даже е решила това да е и фамилното ми име. Така аз и сестра ми сме първите в рода Стратиеви, а от баща ми е трябвало да сме Божинови. Стратия се е казвал дядо ми, бащата на моя баща.

Древногръцко име е. Срещал съм различни значения – воин, мъдрост, истинност. В древна Аркадия Stratia или Stratie e било име на град. От малък съм свикнал да го повтарям по два пъти, когато се запознавам с нови хора. Често го намират за странно. Името не е важно. То не прави човека. Човекът прави името.

- Ако трябва да ви представя на нашите читатели – Кой е всъщност Стратия Стратиев? Роден под знака на Водолей на 27 януари 1976 в Любимец, а после....? Разкажете подробно за себе си...

- За мен характерът на човек е винаги над всичко. Може да си най-великият ум или талант с огромни качества и успехи, и аз да съм даже неспособен да ги видя, само заради грозната ти природа. Не, не говоря от позицията на наранен или травмиран човек. Напротив – аз съм благословен да имам красиви и добри хора в живота си и не ги приемам за даденост. Научил съм се, че винаги и във всеки един момент може да изгубиш. Интуитивен съм много. Трябват ми минути, за да разбера какъв човек стои срещу мен. Но понеже въпросът беше кой съм аз, моята лична осъзнатост е била винаги безкомпромисна. Или поне се опитвам. Критичен и строг към себе си съм. Не живея в илюзии и не им давам да заемат мястото на реалността, колкото и субективна да е тя. За да можеш да видиш тази твоя реалност, е работа. Интелектуална работа. Не търся външни фактори нито за провалите, нито за успехите ми. Когато се провалям, знам че причината съм аз и никой друг. Успехът и провалът са фини композиции, които сами създаваме. Понякога даже не и фина, но е винаги композиция. Правил съм толкова грешки и съм им сърбал попарата. От огромна важност е да знаеш какво искаш. Често виждам млади хора, завършващи училище, които не знаят накъде да тръгнат, не знаят какво искат. Имам късмет, че в такава ситуация не съм бил. От много малък знам какво искам и това не е било въпрос.

- Стратия, Вие сте успешен пианист, вокалист, изпълнител. Как започна и как се разви музикалната ви кариера?

- Успешен вокалист не съм, и никога не съм се считал за такъв. Пял съм просто. Вокалист е Джордж Майкъл. Пеенето е период в живота ми, който намирам за загубено време. Аз не съм за това. Моята сила е в пианото и класическата музика. Тук за първи път ще споделя нещо, което досега не съм. От 6 годишен свиря и пианото е била винаги най-голямата ми страст и смисъл. Да съм концертиращ пианист е било нещото, което винаги съм искал. Когато бях на 20 получих травма на дясната ръка заради луксация на рамената става, която луксация е станала по време на раждането ми и която започна да създава проблеми по-късно във времето с по-голямото натоварване. По-късно, като ученик и студент, имах рецитали, участвах в конкурси и свирех по 6 и 8 часа на ден вече доста тежки произведения, което беше свръхнатоварване и в един момент стана физически непосилно, придружено с много и постоянни болки в ръката. След дълго ходене по лекари и опити за лечение, трябваше да приема, че тази травма е доживотна. Това беше преди 27 години, когато евентуална операция на рамото беше прекалено рискова. И така, както става с някои спортисти с травми, които се разделят с кариерите си без време, се случи и с мен. Беше неистово трудно да приема, че след толкова години огромен труд и отдаденост, концертиращ пианист няма да съм. Така се появи шанс да подпиша договор за албум и пропях. Мислех си, че все пак ще съм на сцена, ще съм артист, ще ми носи удовлетворение.... Не! Това беше грамадна самозаблуда. Просто не беше моето нещо. Отвътре ми беше празно, не беше органично, истинско. А така не можеш да докоснеш никого. В изкуството няма по-важно от това да си себе си и нещата, които правиш да идват от сърцето, да си в транс, когато ги правиш. Този транс усещам, когато свиря. Аз вярвам в човешката предопределеност. Брилянтен архитект няма да станеш никога, ако талантът ти е да бъдеш лекар, и това няма нищо общо с интелигентността, а е нещо отвъд нея. Вярвам, че всеки човешки мозък е с уникален дизайн, който е направен да работи в определена сфера по специален начин. Всяко отклонение от този специфичен дизайн, ще доведе до дисхармония и провал, без значение от положените усилия и време. Ето тогава идва моментът, в който обикновено са ти виновни другите, склонен си да виждаш успешните, като късметлии, а себе си като карък. Благословени са тези, които откриват и знаят своето място и път.

- Преди години напуснахте България. Защо?

- Първо да кажа, че съм крайно космополитен тип. Живея на Земята, така го виждам. Виждам света, като едно цяло. Мога да живея навсякъде, стига да се чувствам добре. Не харесвам поговорката „Камъкът си тежи на мястото“, не съм сигурен и че я разбирам, даже я намирам за вредна или по-скоро е лимитиран начин на мислене. Камъкът тежи или не. Качествата на човек не се променят с географската ширина. Променя се статуса, а това, което правиш просто струва или не. Ето сега Вие интервюирате мен и го правите добре. Ако, обаче, не можете да отидете и да направите интервю с една световна, влиятелна личност, и да го направите с лекота и увереност, тогава може би ще сте фен на поговорката с камъка. Едно време силно ненавиждах философията на моята учителка по пиано, която често казваше „По-добре първи на село, отколкото последен в града“. Беше ми противно да го чувам това. Все си казвах, ама какви са тия села и градове, бе, ти или ставаш или не. Така мисля и днес.

- Сега бихте ли се завърнал?

- България не ми липсва, не защото не я обичам. Аз просто не съм носталгичен човек. Освен това не мисля, че съм напуснал България. Аз нямам такива усещания за напускане, заселване, завръщане. Обичам света. Живея в него. Екстремно космополитен съм. Адаптирам се лесно и бързо на нови места. По всяко време мога да си стегна куфарите и да отида да живея на ново място. Напоследък пътувах в доста и далечни страни по света. Обичам да наблюдавам различните култури, начин на живеене, манталитет. Срещането с другостта, различността изумително разширява съзнанието, дава нови гледни точки, обогатява неимоверно, и има силата да променя. Бих казал, че е и терапевтично. Разбира се, че обичам да прекарвам време със семейството ми и приятелите, но разстоянията за мен не променят нищо и нямат значение. Аз реално живея само на 4 часа и половина от България. От София до Варна е толкова по земя.

- Как се развива музикалната ви кариера в Дубай? С какво тази топла и прекалено подредена страна може да вдъхновява един творец?

- В Дубай дойдох преди 7 години, като първоначално си мислех, че няма да е за повече от една. Бях предубеден. Представата ми беше доста различна от това, което се оказа че е. Този град е всъщност много различен от всички останали в арабския свят. Най-вдъхновяващо е, че всеки ден се запознаваш с хора от цял свят. Сега се случва така, че където и да пътувам по света, все срещам познати и приятели. На последния ми пиано рецитал в Дубай в публиката имаше хора от 23 страни, и това са само тези които лично познавах. Така е не само на мои концерти, а при всички ивенти тук. Този микс на хора от различни националности е изключителен и е може би най-характерното тук. А иначе за вдъхновението, аз имам мое особено разбиране. Истинският професионалист просто работи. Не чака нещо отвън да се случи. Или както някой беше казал, вдъхновението е за аматьорите. Но истината е, че при всеки е различно. Забелязал съм, че съм по-малко продуктивен, когато всичко е наред. Но когато имам да върша работа, не чакам, а сядам и я върша. Не говоря за занаятчийство. Не разбирам автори, които работят по поръчка и в срокове. Аз сам не знам как се случва процесът на създаване на една композиция например, въпреки че го правя цял живот. То или се случва или не. Там е магията. Ако имаше формула, всеки ще може да седна и да го направи.

- Вие сте в журито на два големи международни музикални конкурси. Fanny Mendelssohn International Competition, Италия и New York Classical Music Competition. Това е невероятен успех на международно ниво. Разкажете повече.

- Бях поканен за тази работа, която всъщност не е никак лесна. Имам вродено и силно чувство за справедливост, което я прави още по-трудна. Конкуренцията е чудовищна. Отдавна вече не е достатъчно да си добър, даже и много добър не стига. Трябва да си на изключително ниво. Такава е действителността. Талантът няма да те заведе никъде, ако не работиш къртовски, до пълно себеотрицание. Това не е за всеки. За да се явиш на такъв конкурс са нужни много години работа и постоянство. Дори бих казал, че е нужно да си обсебен. Младите хора разбират това все по-малко, а някои даже бъркат голямата сцена с ТикТок.

- Стратия, Вие не говорите много за вашите постижения извън България, а те никак не са малко. Разбрах, че миналата година от правителството на Дубай са ви връчили Златна виза. Това е огромно признание, как се случи?

- Златна виза в Дубай се дава на хора с изключителни постижения в различни категории. Крупни инвеститори, учени, изследователи със специален принос, артисти и други. Моята е в категория „Special talents“. Това е признание, да, но е само статус. За да го поддържаш, трябва да работиш здраво. Днес си аплодиран, утре може да не си.

- Големият персийски поет и философ Руми е казал : "Тялото ми може да стои на брега, но духът ми е самото безбрежно море!" Къде е вашият дух в момента?

- Тази сентенция ми е силно близка. Знаете ли, на мен никога не ми е скучно. Винаги ми е било странно, когато някой каже, че му е скучно. Не знам дори как се усеща това. Честно казано, май даже имам тенденция да избягвам такива хора. Какво ще си говоря с човек, на който му е скучно. Може отношението ми да е екстремно или арогантно, но го свързвам с малкия ум, с душевна бедност. Колко интересен ще ти е денят или изобщо животът, е въпрос на интелигентност. Трудно ми е да си представя, че мозъкът на интелигентния човек може да пребивава в състояние на скука. Представяте ли си да попитате Уди Алън „Как си?“ и той да отговори „Ами, скучно ми е“.
Разбира се, че не сравнявам себе си с Уди Алън. Който разбрал, разбрал.

- С какво се занимавате в момента? Творите ли? Изнасяте ли концерти? Преподавате ли? Как минава един Ваш ден в горещия Дубай?

- В момента точно се готвя за концерт с двама пианисти от Япония - Саито и Акико Куин. Moцарт, Рахманинов и Брамс програма. От всичко най-много обичам да композирам. Това е нещото, което при мен се случва най-естествено, без дори и малка доза напън. Това са и моментите, в които се изключвам от света. Аз съм нощен тип и не лягам преди 2-3 сутринта, че и по-късно, но обикновено гледам да съм легнал преди да се е съмнало. Това е моето време да съм на пианото и да пътешествам в мислите си колкото искам. Творческите моменти и часове са при мен всеки ден, и нищо от това не записвам, снимам или показвам. Все си мисля, че ще започна по-често да споделям някои идеи и така години наред не го правя. Аз всъщност съм много по-неамбициозен, като характер, отколкото може би изглежда. Даже намирам болезнената амбиция при някои хора за отблъскваща.

А иначе в следобедните часове преподавам. Имам студенти от много и различни националности, което също е обогатяващо. Човек се учи и докато преподава, което е страхотно.

- Стратия, ето Вие сте намерил своето място като личност и творец в една чужда страна с различна култура. Защо младите таланти напускат България? Какво им пречи да се развият и докажат в Родината си?

- Творецът има нужда от непрестанно разширяване, творецът има нужда от света. Това не е бягство от родината. Тук нямам предвид преследване на слава, а нуждата от творческо разширяване. Родината си напускат млади творци не само от България. Това се случва в още сто страни по света. Не може всички да се родим в Ню Йорк. Когато българин напусне България, се възприема, като предателство или омраза към родината. Това е нискочестотен начин на мислене. Живеем в изключително глобализирано време. Тук имам приятели от Швейцария, Англия, САЩ, Франция и много други страни. Българи отиват да живеят в Англия, англичани идват да живеят в Дубай, и така движението на хората по света е безкрай. Има и не малко чужденци, които пък избират да живеят в България. Ние сме човешки същества, а не засадени зеленчуци!

- Наистина е болезнено, че много млади артисти: певци, режисьори, музиканти и най-вече актьори напускат България. Не остана ли място за изкуството у нас? Или политиката зае и това местенце? Политизирано ли е изкуството у нас?

- Не мисля, че е точно така. Нека да не сме драматични. Доколкото знам театрите и концертни зали са пълни. Сигурен съм, че ако погледнем сега за културни събития, още тази вечер ще намерим поне 10 в София само. Лесно не е никъде. Не трябва да имаме тази илюзия. В България културен живот има, и който иска ще го намери и бъде част от него. Факт е, че страната ни не е икономически най-проспериращата и не е най-благоприятното място за развитие на хора, занимаващи се с изкуство, но Ви уверявам, че тази тема е болезнена в още много други страни.

- Стратия, какво ще посъветвате онези млади таланти, които следват вашия път – на чужбината?

- Познавам немалко хора с качества, които не предприемат стъпки от страх. Страхът е чудовищно нещо. Може да съсипе животи, и го прави. Дадеш ли му се, ще те смаже. На първо място трябва да знаеш какво искаш. Не е нужно да знаеш как ще го постигнеш. Ключово е, обаче, да знаеш какво точно искаш. Успехите често са не резултат от сполучливи опити, а от серия от провали. Винаги съм смятал, че да опиташ и да се провалиш е много по-ценно от това да не опиташ. Провалът учи на много, липсата на опит на нищо. Също, успехите не се случват обезателно при най-талантливите, а при смелите, търпеливи, устойчиви, вярващи в себе си и умни хора. И още нещо – печелиш не това, което заслужаваш, а което договаряш.

- Вие сте великолепен пианист, имала съм удоволствието да присъствам на ваш концерт в София. С кое произведение бихте завършили това интервю?

- Благодаря за милите думи. Това беше първото интервю от 8 години насам, което давам за българска медия. Да го завършим с Шопен Ноктюрно No 20.

Интересен факт за това произведение, е че тежко болен на смъртно легло, Шопен е искал нотите му да бъдат изгорени след смъртта му, тъй като не го е намирал за достатъчно добро. По-късно то се превръща в една от най-известните му композиции. А непочтеността на неговия приятел да не изпълни молбата на Шопен, е може би най-красивата непочтеност, за която съм чувал.

Интервю на Оля АЛ-АХМЕД

Момчето на пианото

Посвещавам на Стратия – след концерта

Той бе млад талант и напорист,
Той бе прекрасен пианист....
В тъмнината клавишите танцуваха,
Затаени чуствата мируваха....

Той бе чаровен и потаен,
Красив , от музика омаян,
Черният роял блестеше,
Вселената от музика кънтеше!

Свири, свири момче потайно,
Вдъхнови ме ти незнайно....
Говориш с музика, а аз в слова,
Кой би могъл да разбере това!

Свири момче, свири не спирай!
Със пръсти космоса допирай....
Изпей любимата ми песен,
Превърни във пролет мойта есен!

Момчето със пианото остана,
Тръгнах си ... във музика обляна...
Без посока лутах се в живота,
Търсейки изгубената нота....

Оля Ал-Ахмед

07.02.2013 / 01:13