Втора самостоятелна изложба „Храна за птици” откри в малката зала на Градската художествена галерия (ГХГ) в Благоевград дългогодишната учителка по изобразително изкуство Веселина Анастасова, която преподаваше в Националната хуманитарна гимназия „Св. Св. Кирил и Методий – бивша Солунска”. Храната за птици е изобразена като малка къщичка в сърцето на жената – творец.
На 70 години Веселина реши да заяви своето присъствие като творец пред хората на духа. И тъй като човек най-трудно смила духовната храна тя очаква с тази изложба да заяви своето усещане за свобода и да сподели своя опит за преодоляване на препятствията в живота без страх и с добри мисли, защото е убедена, че мисълта определя жизнения път. Животът за нея е най-добрия учител, който ни дава от всичко по малко и е въпрос на избор по кой път да тръгнеш. От дете е мечтаела да посети Пиринския край и животът ѝ предлага да намери своя дом именно тук.
Веселина е родена на 13 март 1953 година в Хасково. До 1967 година е живяла в Димитровград. Завършила е средното си образование с първия випуск на Художествената гимназия „Дечко Узунов” в Казанлък, а през 1974 г. постъпва в Националната художествена академия, където завършва специалността „художествен текстил” при Марин Върбанов и Димитър Балев, от които научава да бъде прецизна, последователна в действията, упорита и да развива таланта си. В Благоевград идва след като в София среща своя съпруг Калин Анастасов, чийто по-голям брат учи живопис и с Веселина се запознават в прочутия студентски блок № 5, където живеят заедно с младите творци. Веселина и Калин имат двама сина Илиан и Стоян, които са треньори по тенис на корт –големият в Благоевград, а малкият в Далас – Тексас. Имат и двама внуци Калина и Илиан. 15 годишната ѝ внучка Калина засега е нейното вдъхновение, защото се интересува от творчеството на баба си и понякога ѝ дава ценни съвети за съчетанията на цветовете, слага заглавия на творбите ѝ. Веселина си мечтае за патриархално семейство. Очаква с децата, внуците и снахите си да живеят в един дом и да се радват на добри отношения помежду си, така както са живяли някога в рода ѝ. Наследила е творческия дух от баба си Васила по майчина линия, която е тъкала красиви китеници, ресначи, черги, плетяла е на една кука, шиела и едновременно с това работила на полето. Майка ѝ Ана е рисувала хубаво, но е завършила руска филология и преподавала с чувство и емоция руски език така, че дори умеела да разплаква учениците си. Баща ѝ пеел хубаво народни песни, но е работил в Химкомбината в Димитровград. Дарбите не изчезват, предават се в поколенията, затова сега внучката ѝ Калина ходи на уроци по пеене при джаз певицата Христина Кацарска в Благоевград. Сега, когато има повече свободно време, Веселина Анастасова е решила да се посвети на изкуството и да рисува преживяните мигове, които да споделя с близки приятели и ценители на изкуството.