Мариус Куркински ще отбележи своите 30 години на сцената с нов моноспектакъл, наречен „Нашенец“ и композиран по произведения на Чудомир. През 1993 г. забележителният актьор дебютира пред публика с първия си моноспектакъл „Дон Жуан“, а сега ще почете нашия класик на хумора, от чието рождение се навършиха 133 години преди няколко месеца, припомнят организаторите от продуцентска къща „Ажур Пико“.
Премиерата ще е в Силистра на 7 ноември. Следват Добрич – 8 ноември, Варна – 9 ноември, и Пловдив – 10 ноември. В София представлението ще се играе на 12 ноември в Зала 1 на НДК.
„Всичко започна като си мислех, че съм Дон Жуан („Дон Жуан“, 1993). Скоро след това, с много трепет изпълних песента на всички песни („Песен на песните“, 1993). Срещнах тайнствена дама, която ми помогна да стъпя на голямата сцена и да се запозная с многобройните зрители („Дамата с кученцето“, 1996). И до днес не разбирам как съм събрал смелостта да пристъпя към Новия завет („Евангелие по Матея“, 1997). Това ми помогна да намеря човека в себе си („Самият човек“, 1999). Сънувах, че съм се събудил („Сънят“, 2001). Събудих се и претърпях сътресение („Сътресение“, 2006). От него научих „Български разкази“, (2010). По-късно проумях, че неусетно съм се превърнал в смешен човек, който отново сънува („Сънят на смешния човек“, 2014). Окончателно достигнах до истината. Аз съм просто артист, заключен в театъра след края на поредното представление и не мога да изляза в реалността („Юбилей“, 2015). Тогава на сцената кацна черното пиле и отново ме понесе на крилете на театъра („Черното пиле“, 2016)! Играх, играх, играх и стигнах до „Мариус 50“ (2019). Ще потърся причините в „Нашенец“, остроумно изрежда Мариус, цитиран от БТА, заглавията на всички свои изумителни спектакли.
Мариус ще се превъплъти в различни герои по произведения на хумориста Димитър Чорбаджийски, известен с псевдонима си Чудомир.
„На сцената ще пресъздаде типичното за автора остроумие и виждания за живота и обществото, поднесени чрез забавни и трогателни истории. Какво би бил този свят на трудности, главоблъсканици, амбиции и тревоги, без животворният полъх на хумора. Много от Чудомировите разкази са изградени като диалог или монолог“, разказват от екипа на проекта.
Къде е генезисът на хумора у Чудомировите герои? Защо Чудомировите нашенци са актуални и днес? Защо ни разсмиват още? Защо ни настройват философски да сме толерантни към дребните човешки слабости? Неслучайно тези герои носят прозвището нашенци – нещо близко, което е и наше, присъщо и на нас. Индивидуалното е и общочовешко. Дори това, което не харесваме у другия, в някаква степен го притежаваме и ние. Защото, смеейки се, ние разпознаваме техните особености и у себе си. И чрез хумора ставаме по-човечни и по-мъдри, допълват от екипа.