На храмовия празник в село Крушево , община Първомай се събраха десетки миряни от селото, както и гости дошли да се помолят и да вкусят от традиционния агнешки курбан. Храмът Св. Петка в село Крушево е лесно разпознаваем след красивия ремонт. Но точно на днешния ден църквата винаги се изпълва с хора за празничната литургия, която днес бе отслужева от местния отец Динко, който в своята проповед след празничната литургия припомни на миряните в храма историята на светицата.
На 14 октомври църквата почита Света Параскева или наричана още Света Петка Търновска. В гръцкия език името Параскева, означава петък. Това е денят на кръстната смърт на Спасителя.
Родена е в Епиват, земите на днешна Тракия, между Силиврий и Цариград, с родители от български произход и доста заможни. Още от малка Света Параскева раздавала одеждите си на бедните. След смъртта на родителите си, тя раздала имуществото им на нуждаещите се и се заселила в Ираклийско предградие при усамотения храм "Покров Богородичен". След пет години, отишла да се преклони пред гроба Господен в Палестина, посетила и други свети места и се заселила в Йордан. Малко преди смъртта си, достигнала вече старост, се завърнала в родния си град Епиват. Две години след това предала на Бога душата си. Света Петка, освен в България, е почитана в много Балкански страни. След дълги монашески подвизи в светите земи на Цариград и Палестина, земният ѝ път завършва в родния ѝ град Епиват.
Тленните ѝ мощи извършват много чудеса в посмъртните ѝ скитания. През 1238 година, мощите ѝ биват донесени във Велико Търново по нареждане на Цар Иван Асен. През 1393 когато столицата пада под османско робство, мощите биват занесени във Видин, но 6 години по-късно, когато и той пада по османска власт, те заминават за Белград, Сърбия. Когато турският султан Сюлейман Великолепни достига и тези земи, тленните останки на светицата биват пренесени в 1521 г в Цариград.
През 1641 мощите отпътуват за Яш, Румъния, в църквата "Св. Три светители". По-късно избухва пожар и останалите невредими кости биват пренесени в новата митрополитска катедрала в Яш, където пребивават и до днес.
След проповедта отец Динко благодари на всички дарители допринесли за облагородяване и ремонт на храма „Св.Петка“ в село Крушево, като изтъкна основния дарител Кольо Иванов, който освен че дарява красива чешма в двора на селската църква, прави голямо дарение за купола и други ремонтни дейности.
Самата църква е доста древна и е зографисана от Николай Ростовцев, който е роден през 1898 г. в Сувалки, Руска империя. През 1921 г. емигрира в България. Завършва Държавната художествена академия в София през 1930 г. Изографисва множество църкви и манастири. По негови проекти и под негово ръководство през 1951 г. е изографисан катедралният храм „Успение Богородично“ във Варна. В периода 1951 – 1971 г. е художник реставратор при Централния църковен историко-археологически музей в София. Бил е член на Дружеството на руските художници в България и на Съюза на българските художници. Умира през 1988 г. в София. Личният му архив се съхранява във фонд Централен държавен архив. И до ден днешен добре са запазени фреските и цялата работа на руския зограф Николай Ростовцев, въпреки че тук таме имат належаща нужда от реставрация.
Към края на литургията отец Динко освети хлябове и питки, които хората по традиция носят на този ден в храма, след което взаимно си ги раздават и угощават гостите. Заедно с питките бе осветен агнешки курбан и направен водосвет.
Впечатляващо бе, че храмовия празник уважиха двама кандидат-кмета борещи се управление на града и общината – Николай Миткова и Ангел Папазов.
Без никаква предизборна агитация, а чисто от човешки подбуди и уважение към големия празник Петковден и храмовия празник двамата опоненти присъстваха на богослужението, раздадоха питки и заедно с хората от село Крушево седнаха на празничната трапеза и опитаха от агнешкия курбан. С присъствието си на храмовия празник и тържественото богослужение двамата кандидат-кмета показаха, че вярата е преди всичко и пред Бог сме равни!
Автор: Оля АЛ-АХМЕД, Храм Св.Петка, с.Крушево