Съвременниците описват Иван Кунчев като “среден на ръст, със сини очи, рус. Бил много справедлив, състрадателен и отзивчив към човешките страдания”. Семейството му живее в Кочмаларе, но през 1812 г. баща му Кунчо (дядо на Левски) убива Сабри бей и бяга във Вонягово. Още от малък Иван Кунчев проявява голям интерес към родината и просветата. Помага във вапцаджийницата на баща си, а по-късно става член на вапцаджийския еснаф, произвежда и ръчен гайтан.
Майката Гина Кунчева
Повече информация има събрана за майката на Апостола - Гина Кунчева. Ето каква разказва Бочо Загорски, син най най-голямата дъщеря на Яна (сестрата на Левски): “Веднъж като млада булка Гина Кунчева чакала пред фурната да се изпече хлябът. Улицата била пуста. Покрай нея минал млад турчин. Тя била снажна и хубава. Той посегнал и докоснал бузата ѝ. Вместо да побегне, смелата българска свила дясната си ръка в юмрук и ударила нахалника в лицето. Там, пред нея, той изплюл два избити зъба и побягнал засрамено. Не посмял да се оплаче в конака, защото се страхувал от подигравките, че една жена му е дала такъв урок”.
Гина е едва 14-годишна, когато се омъжва. Остава вдовица през 1851 г., преживява смъртта на три от децата си, но не загубва силата, куража и енергията, отдадена на съдбата на България. Семейството на Гина и Иван има 5 деца: * Яна (1833 - 1913) * Васил (1837 - 1873) * Христо (1840 - 1870) * Петър (1844 - 1881) * Мария (1847 - 1851). През 1869 г. местен човек познава в палтото на Левски своето, грабва го и после намира в него бунтовнически документи. Тогава Гина е разпитвана брутално от карловския мюдюрин. По негово нареждане е пускана в кладенеца на Иван Фурнаджиев, за да каже къде се крие синът ѝ, но тя остава безмълвна.. Последната среща между майка и син е на 6 декември 1872 г. в сопотския метох. На прощаване от очите на Гина рукват сълзи. Когато научава за смъртта му, тя отсича “Никакво жито няма да варя за помен. Жито се раздава за мъртвите, а моят Васил ще живее вечно!”
Източник: Actualno.com