Режисьорът Уест Хайлър, костюмографът Уитни Локър и светлинният дизайнер Зак Блейн отново са в София за новата продукция на хитовия мюзикъл „Звукът на музиката“. През 2020 г. те поставиха „Шрек“ по анимационния филм и книгата на Уилям Стайг с музика на Джанин Тезори. След спектаклите не само децата, но и техните родители възторжено споделяха: „Много ми хареса. И песните и танците“, „Много хубаво, много издържано“, „Всичко ми хареса“, „Много хубаво, много цветно, много музикално, прекрасни костюми, декори, беше съвършено“ –
Сега към екипа, който обра овациите на публиката през 2020 г., а и през следващите възстановки, се присъедини сценографът Джереми Барнет.
Как работят с екипа на Софийската опера?
Уест Хайлър, режисьор:
„Толкова съм щастлив, че работя върху „Звукът на музиката“. Постановката е много значима за мен. Филмът, беше един от любимите филми на майка ми и много ясно си спомням как като дете тя ми показваше този филм и плачеше на изпълненията. Те означаваха толкова много за нея. Отново и отново ми пееше песните „Еделвайс“ и „До-Ре-Ми“, както и „Довиждане, приятна вечер“. Това представление е част от живота ми още от съвсем малък.
Но аз тук не правя филма „Звукът на музиката“, а бродуейския мюзикъл „Звукът на музиката“, който не мисля, че някой от зрителите е виждал преди.
Идеята ми и концепцията за „Звукът на музиката“ е да разкажа реалистично и искрено една музикална драма. Постановката е много красива, много силна и много истинска. В основата е истинската история на Мария и семейство фон Трап. Те действително са преминали през тези преживявания. Тя е била послушница. Той е бил аристократ и се е отказал от всичко, за да се ожени за нея. Те създават група от певци и когато нацистите нахлуват в Австрия, им се налага да избягат.
Искам да разкажа тази история възможно най-истински, така че когато хората я видят, да гледат нов тип мюзикъл. Той е красив и в него има комедия, има смях, любов и радост, но това е музикална драма. Това е сериозен мюзикъл
Сред другите мюзикъли, които са популярни в България, има много музикални комедии, които са направени предимно, за да те разсмеят. Има много големи музикални мелодрами като „Фантомът на операта“ – епични, големи, огромни музикални истории, които са много силни. Има много рокендрол мюзикъли, но са малко този тип музикална драма, която има за цел да покаже истински хора и да ви накара да почувствате.
Тук в операта има невероятни актьори. Подготвяме сцени с много искрен диалог, много са реални. Това, че те представят тези реалистични ситуации и емоции, е много, много силно. Има много от това, което в Америка наричаме „да настръхнеш“, когато цялото ти тяло започва да трепери, защото се случва нещо толкова емоционално. Мисля, че това ще бъде истинско откровение.
Обичам да правя мюзикъли, защото в тях има съвместна работа, повече от всяка форма на изкуство. Работя в много тясно сътрудничество с диригента. Имаме и хореограф. В този мюзикъл има много танци, валсове. Обичам проекти, които събират всички тези хора, за да бъдат реализирани.
Прекарвам живота си в работа на различни места, създавам пиеси и работя с най-добрите артисти на всички тези места“.
Уитни Локър – дизайнер на костюмите:„Много съм развълнувана отново да бъда тук.
Когато започвам нещо ново, правя задълбочени проучвания. За тази постановка, действието се развива през 1938 г. Разглеждам снимки от миналото, илюстрации, всичко, което ми помага да разбера детайлите на облеклото от този период. След това рисувам, правя всички скици за костюмите, а после режисьорът ги одобрява и се изпращат в работилниците за костюми.
Костюмографите тук вършат чудесна работа. Правим проби с актьорите. В този спектакъл има над 90 костюма, защото децата на Фон Трап имат много, много костюми.
Ще призная, че едноименният филм ми повлия донякъде, защото наистина не можеш да избягаш от филма, всеки го познава, а и аз обичам този филм. Всички обичат този филм.
Много се вълнувам, че публиката ще види тази постановка и ще види красивите костюми и прекрасната работа, която екипът и аз вложихме в нея“.
Нов в този екип е авторът на декорите Джереми Барнет.„Първият път, когато работих върху „Звукът на музиката“, беше преди двайсет години в малък театър в САЩ близо до Бостън, където съм израснал.
Филмът „Звукът на музиката“ е със същата история, но е малко по-различно, защото във филма можеш да отидеш в Залцбург, можеш да последваш децата в града, можеш да ги последваш сред природата.
В театъра трябва да сме малко по-икономични по отношение на това къде се развива действието. Тази конкретна пиеса е написана за традиционен стил на театър. Начинът, по който ние постигнахме това е, че цялото представление се изпълнява в различните лица на един декор. Той е прост, по-минималистичен.
Това е първият път, в който работя с Уест Хайлър, който е чудесно креативен. Той е толкова изобретателен, че когато си говорехме как да поставим този традиционен американски мюзикъл с модерна чувствителност, той имаше чудесни идеи как да направи пиесата по-модерна, по-съвременна.
Мисля, че ще бъде прекрасно. Това е толкова красив мюзикъл, толкова красива музика и толкова красива история,
Ще бъде вълнуващо и ще бъде прекрасно за публиката тук. Грижата за публиката е първото нещо, от което се нуждае една успешна постановка. Дори да имаш всички идеи на света и страхотен сценарий, ако не мислиш „Как мога да направя това красиво за публиката, как мога да направя това вълнуващо и силно преживяване?“ и да се поставите на мястото на публиката, тогава си в беда, защото просто правиш опера за себе си.
Това е прекрасно представление за семейства, за деца“.
Тя е сред популярните изпълнителки в едни от най-атрактивните мюзикълни продукции у нас. Безспорен хит сред почитателите ѝ е образа на Софи от „Мама миа!“, но и Фиона от „Шрек“, Фантин от „Клетниците“, госпожа Андреева от „Баща ми бояджията“, както и Принцесата от толкова обичания концерт „Изгубената принцеса“, събрал най-любими песни от „Анастасия“ и „Звукът на музиката“.
Тандемът Ричард Роджърс – Оскар Хамърстайн II са автори на десет мюзикъла, които получават много награди, между които 15 Оскара.
„Звукът на музиката“ е световноизвестен мюзикъл, има великолепен филм – това ли Ви накара да участвате в него?
Мисля, че моят отговор не се базира върху известността на този мюзикъл (не че няма значение), а в неговото съдържание и стойността, която има! Този мюзикъл носи душа и сърце, т.е. той е толкава човешки, чист и дълбок в своите емоционални послания! И, най-важното, в него се говори за духовност, семейство, вяра, отговорност, твърдост в постигането на чистите и непорочни мечти, и любов! А не е ли любовта най-висшата ценност в човешкия ни живот?!
Работили сте и преди с режисьора Уест Хайлър за мюзикъла „Шрек“. Какво е отличителното в неговата работа, което Ви помага при изграждането на Вашия образ?
Уест е изключителен професионалист в жанра мюзикъл! С него е удоволствие да се работи! Първо, той е от режисьорите, който прави изключително дълбок анализ на либретото и на музикалната драматургия. Никога няма да те остави да стоиш без задача на сцената. И също, той ти дава свободата да твориш, но и контролира тази свобода! Аз обичам да работя с режисьори, които знаят какво искат и как да го постигнат, за да провокират въображението ти и емоционалната ти памет!
Вие сте Мария, готова да стане монахиня, след това гувернантка в голямо семейство и накрая се влюбвате в капитан фон Трап. Успявате с любовта си да промените характера на фон Трап и заедно с него и седемте деца бягате от хитлеристите в абатството, а после и от Австрия, която вече насилствено е присъединена към Германия. Може ли, според Вас, в реалния живот любовта да е толкова всесилна?
Категорично, да! Любовта е смисълът на човешкото ни съществуване. Чрез нея човек може да сътвори големи чудеса в живота си! Да бъде добър човек, да вярва в Бог, да съгради здраво семейство, да е пример за околните и най-вече да запази вътрешния си душевен мир! С любов няма как да има война! Тя е ключът към спасението!
Какви послания изпращате към публиката с участието си в този мюзикъл?
Посланията на мюзикъла “Звукът на музиката” са:
Любов, Духовност- вярата в Бог, Здраво семейство, живеещо в любов и хармония, Целомъдрие, твърдост и постоянство в сбъдването на чистите мечти, които носят светлина и пробуждане. И най-важното послание е – ключът към спасението е да обичаме, а не да воюваме помежду си!
Премиерата на „Звукът на музиката“ е на 9 януари със следващи дати 10, 16, 17, 30 и 31 януари. Ролите на седемте деца от семейство фон Трап се изпълняват от малките певци от вокалната група „Таласъмчета“ на Димитър Костанцалиев. Диригенти са Игор Богданов и Светослав Лазаров.
Източник: obache.bg