Ангел КОВАЧЕВ
Какво е общото и какво е различното между тези теми и названия?
Общото е само карнавалът, a различното е, че някои са явни, а другите се крият и се взимат твърде на сериозно като стават опасни за себе си и за обществото!
КАРНАВАЛ
Карнавалът е събитие за разтуха, на което група хора с предварително съгласие дават израз на въображението си като сменят личността си, преобличат се в най-причудливи персонажи или форми, хранят се и пият повече от обикновеното.
Карнавалът произлиза от западно-християнския свят и е свързан с точно определен период от годината. Касае не отделни групи хора, а цялото общество. Карнавал, според някои етимолози означава махане на месото/carnes levare, докато според други касае времето, в което все още може да се яде месо/carne vale. В тази връзка карнавалът се провежда непосредствено преди Великите пости и приключва с първия ден на поста. В тези последни дни тържествата и веселието се изливат по площади, улици от Рио де Жанейро до всички големи европейски столици.
У нас този ден изпълнен с въображение и угощения е Заговезни. Тази година карнавалът в католическия свят приключи на 14 февруари - Пепеляна сряда, докато у нас Сирни заговезни ще са на 17 март, заради разликата от близо месец между православния и католическия Великден.
Според християнската традиция, след карнавала, хората се връщат към ежедневната си работа със смирение и скромна прехрана, в подготовка за посрещане на великия и най-голям празник в годината – Възкресение Христово. Въпреки секуларизацията на съвременното общество, навсякъде по света карнавалът приключва с началото на Великите пости. Въпросът е, че искаме или не, карнавалът има свой строго определен период в годината, съобразно началото на Великия пост.
КУКЕРИ
Карнавали е имало и преди християнството, а днес в България с радост се вълнуваме много повече от възстановките на древноезически култове и обичаи, отколкото от християнските традиции. Ето ги и Кукерите. В древността, в края на зимата, определени избраници на обществото са се обличали възможно най-ужасяващо, за да прогонят тъмните сили, да прогонят зимата и да се отвори място за светлината и пролетта. Кукерите, както карнавалните шествия, се случват в определен период от годината, а не по всяко време или особено преди Коледа.
Въпросът защо някои хора продължават да се преобличат в причудливи одежди по всяко време на годината, трябва да отправим към психиатри и психолози. Сигурни сме, че те имат научен подход и способност да дадат полезен анализ и да предложат подходяща терапия.
Ние обаче ще се ограничим да изложим проблема и да помогнем на заблудените да отворят широко очи и да се пазят докато им е останал здрав разум.
ТАМПЛИЕРИТЕ
Какво са тамплиерите? Хора облечени в мантии с кръстове и препасани в шпаги. Добре дошли са на всеки карнавал и ще бъдат горещо аплодирани и обичани.
В историята на западния католически свят е имало и има различни рицарски монашески ордени, които са имали своя мисия, специфично вдъхновение/харизма за всеки отделен орден. Тъй като са монашески ордени, са дължали своята легитимност на църковната йерархия и за добро или лошо тази същата църковна йерархия е давала начало и край на съществуването им. Католическият рицарски тамплиерски орден е забранен и спира своето съществуване през 1312 г. През средновековието западната църква е благославяла съществуването на много други рицарски формирования, които с хода на историята са изчерпали смисъла на съществуване и отдавна са само част от архивите. Героизмът, човешкото и християнско достойнство на рицарите с основание са подбуждали и подбуждат към уважение и са обект на романтични разкази и повести, но пак ще повторим, че отдавна са престанали да съществуват официално.
Православната традиция не е легитимирала никога рицарски ордени. Давала е и дава отличия за заслуги на благодетели, т.н. архонти, които могат да бъдат възприемани като лични аристократични достойнства дадени официално от православната църква .
Както подчертахме, че рицарството е тясно свързано с католическата църковна йерархия, логично е да обърнем внимание кои са легитимните рицарски ордени според католическата църква днес. Съгласно последния официален документ на покойния папа Бенедикт XVI, католическата църква възприема като легитимни два ордена, от които единият е на древните рицари хоспиталиери. Това е Суверенния Малтийския орден, който съществува без прекъсване близо хиляда години, има международно призната дипломатическа мрежа действаща от векове и работи в хуманитарната сфера публично и видимо сред и заедно с държавни и международни организации и агенции на ООН. Католическата църква освен, че дава легитимност на монасите в Малтийския орден, приема акредитиран извънреден и пълномощен посланик и изпраща кардинал като свои представител в Ордена. Другият легитимен за Ватикана орден е Орденът на Светия гроб, който е оглавяван от кардинал на Католическата църква, но не се ползва със суверенен статус, а роботи в помощ на християнските структури в Светите земи.
Всички останали тамплиерски, всевъзможни малтийски ордени, които са добавили по една буква в името или малък знак към официалния герб на Суверенния орден, сами определят легитимността си и правилата си на съществуване и си приписват всевъзможни тайни и неоснователни връзки с древните ордени. По логиката на техните доводи, могат да изберат и легитимен император на възобновена свещена римска империя, например. Възможно е да извършват значими добри дела, но не е ясно защо си приписват имена и използват знаците и символите на съществуващия Суверенен Малтийски орден или на изчезналите безвъзвратно в историята славни рицарски ордени. Претенцията да се представяш за някого или персонаж от миналото е по-скоро присъщо действие за карнавал, отколкото за сериозно начинание.
Въпросът ни е какво правят сред групите преоблечени и заметнати хора български висши държавници, бизнесмени и популярни личности. Ако бизнесмените имат нужда от признание след като са се видели с малко повече средства, какво правят там популярни личности и известни държавници? Логично е да се досетим, че държавниците ни нямат нужда от тази мимолетна слава, а и едва ли получават облаги от хората с мечове и мантии. Защо им се поставят в услуга, за да легитимират карнавала им и да го издигнат в нещо значимо?
Добре би било тези събития да се концентрират около кукерските тържества и карнавала и тогава никой няма да им търси сметка и да изпада в заблуждение. В някои европейски законодателства, където явно подобни явления са излизали от контрол, се носи наказателна отговорност за носене на титли, които не са признати от държавни или църковни органи. Може би е време и нашите законотворци да сложат ред сред рицарските редове (в повечето славянски езици латинското „орден“ се превежда с „ред“).
ТАЙНИТЕ ОБЩЕСТВА
От неясния докрай статут на рицарските ордени до още по неясния и обвит в тайнственост статут на масонството разликата е твърде малка и деликатна. Може би затова членската маса на едните е членска маса и на другите и изобщо не става ясно кой за какво се бори под слънцето и в дебрите на обвитата в мрак тайнственост. В т.н. тайни общества границите са още по-размити и опасни за обществото. Доказателство за безполезността и дори опасността от подобни тайни общества са наскоро появилите с и ТАЙНИ КЛУБОВЕ на магистрати и прокурори...
Няма нищо по-объркващо и по-опасно от завоалираните в тайнственост общества, които само претендират за влияние, без ясни измерения и насоченост. Поради липсата на прозрачност и на ясни за всички членове правила, масонските ложи и тайни общества се клонират според капризите на своите членове и броят им е неизвестен, плод на личното въображение на най-хитрите. Масонството и тайните ордени и общества са притегателна сила за изкушените да упражняват някакво влияние в сфери, до които нямат публичен достъп.
Не е пресилено да кажем, че и масонството е част от миналото и е отживелица. Масонството е феномен, който е имал своя смисъл на съществуване преди няколко столетия, когато Европа се управлявала от аристокрацията, в която пък достъпът на простосмъртните е бил твърде ограничен.
Смисъл от тайни общества днес граничи наистина с нездравия разум. В съвременния свят всички имат равен достъп до информация и е безумно да се вярва, че някакви подземни индивиди държат истинската информация и влияят върху хода на събитията.
Затова нека пазим хората около нас изпаднали в заблуждение, преди да похарчат средства и време за дипломи и мантии, които се продават евтино във всеки магазин за карнавални принадлежности.
Нека и нашите уважаеми държавници бъдат така любезни да внимават, заради една комична вечеря или обяд, да не легитимират шарлатани съчиняващи историята и съвремието ни.