Най-космополитната поетеса в историята на българската литература с общо 35 книги, издадени на 5 континента, и поезия, преведена на 13 езика, включително японски, арменски и арабски.
Ваня Петкова остава единствената поетеса в света, изнесла два авторски рецитала по време на полет в самолет през 1983 г., за което е предложена за Рекордите на Гинес. Става доктор по испанска филология в Университета „Хосе Марти“ в Хавана, Куба, където живее от 1974 до 1978 г. по време на дипломатическата си кариера като културен представител на България в страната.
Преводач от украински, английски, руски, сърбохърватски, немски, арабски и испански език.
Ваня Петкова заедно с Елисавета Багряна и Блага Димитрова са единствените български поетеси влезли в Световната трансконтинентална енциклопедия за жените поетеси и писатели през 1991 г.
Носителка на Националната награда за патриотична поезия „Георги Джагаров“ и на званието „Обединител на култури“.
Сред притежателите на нейни книги са световни личности като Джони Деп, Уилям Сароян, Мириам Макеба, Булат Окуджава, Евгений Евтушенко, Джоко Росич, Ясер Арафат, Индира Ганди и др.
***
По случай 80 години от рождението на голямата българска поетеса Ваня Петкова (1944–2009) излезе от печат сборник с избрани творби – „Аз съм Сириус“, в който за пръв път са включени и нейни черно-бели илюстрации. Красивото и стилно томче с твърди корици и 224 страници ще е в книжарниците в София и страната в началото на май, издател и разпространител е Книгомания. Съставители на книгата са дъщерята на Ваня Петкова – журналистката Оля Ал-Ахмед, и внукът на поетесата – Джоузеф Ал-Ахмад – актьор и автор на мултимедиен филм за нея. Двамата подготвят мащабно отбелязване на тази годишнина с поредица от събития и инициативи из страната.
Сборникът „Аз съм Сириус“ е вдъхновен от емблематичното автобиографично стихотворение на Ваня Петкова – „Сириус“, в което изразява ясно и категорично представата за себе си:
Аз съм Сириус!
Самотна и далечна,
всичко в мене е обратно на света.
„Аз съм Сириус“ е най-космичната поезия, която някога се е раждала на Земята, и то от българска поетеса. Викът от Космоса пронизва с рими и непредсказуеми метафори въздуха, разцепва на две морета и реки. Силните афоризми вдигат баловете на вълните в океана предизвиквайки истинско цунами от стихове. И целият този бурен дуел на думи се укротява в пазвата на най-нежната любовна лирика, криеща зад завесата на паравана еротиката на душата и тялото. Космос, земя, пирати и море, войни, любови, светици и блудници, разочарование и възхвала, проклятие и благословия, приятели и врагове и много Истини – това е най-новата стихосбирка на голямата българска и призната в света поетеса Ваня Петкова.
Ваня Петкова свързваме с борбеност, усещаме в стиховете ѝ изострено чувство за справедливост, но тя е и въплъщение на стихията и чистата любов. Критиците я определят като „амазонката на българската литература“.
Истината ИСТИНА е само,
щом излъжеш, слънцето изгасва.
Няма думи върху мене, няма –
има само погледи мъгливи или ясни.
Аз съм всичко в любовта, което
ЛУДОСТ И БЕЗУМИЕ наричат,
аз съм сто сърца в сърцето,
ала никой не посмя да ме обича!
В същото време Ваня Петкова е известна с най-лиричната поезия завоалирана с неповторими рими. Тя е неподражаема по стил, висота на своя поетичен изказ, афоризми и метафори. Всяко нейно стихотворение е истински сюжет на филм, който читателят с яснота си представя, докато чете произведението.
„Аз съм Сириус“ съдържа пет цикъла и включва общо 100 подбрани стихотворения от първите и последните стихосбирки на поетесата. Съставителите обаче нарочно избират за представянето на творбите обратния хронологичен ред: „Пиратски стихове“ е последната стихосбирка, издадена приживе, и написана в Родопите. В настоящото издание е първи поетичен цикъл и поднася нейните най-бунтарските стихове, посветени на актьора Джони Деп, който изиграва легендарния пират капитан Джак Спароу. Той е пиратът, който „е имал дързостта да татуира цялата древна поема „Дезидерата“ върху гърба си“, отбелязва поетесата.
Защо прави това посвещение? Намираме отговор в предговора: „Родена от пирати, живях като пиратка и пиратството е в кръвта ми“, пише Ваня Петкова. Тринайсет години по-късно внукът ѝ Джоузеф Ал-Ахмад успява да подари самостоятелната стихосбирка „Пиратски стихове“ на Джони Деп, с което изпълнява заръката ѝ той да има нейна книга.
В „Аз съм Сириус“ намират място и творби от „Синята книга“ в стил „маринистика“ с ясно изразен афинитет към морето. Цикълът „Сириус“ обединява две от най-лиричните книги на поетесата – нашумялата през 1967 г. „Грешница“ и „Страсти“, в които читателят се потапя в най-съкровената любов във всичките ѝ фази – силната химия на еротиката, грешницата и светицата, изневярата и прошката, тихата кротка любов и мимолетната бурна страст, семейното огнище и наследниците, несподелената любов с всичките ѝ разочарования.
Цикълът стихове „Венсеремос“ интерпретира темата за вечната борба на доброто и злото, черното и бялото, борбата против расизма и ксенофобията, и в крайна сметка победата на справедливостта. „Арменска песен“ – е посветена на страданията на арменския народ и неговата свещена земя.
Последната част „Сбогуване“ е писана в най-ранните години от творчеството на Ваня Петкова, но е толкова пророческа, че съставителите на изданието „Аз съм Сириус“ решават да завършат с нея.
Не на последно място отбелязваме, че илюстрациите в книгата са на самата Ваня Петкова, която виждаме и в нова светлина – на талантлив художник, предимно портретист.
Сред стихотворенията в сборника са включени и текстове на известни песни, утвърдили се като хитове:
„Обичам те“ в изпълнение на група „Вираж“ по музика на композитора Асен Драгнев;
„Арменски очи“ – своеобразен химн на арменците у нас – великолепна композиция на Хайгашод Агасян и изпълнявана от него;
„Зайчето“ в изпълнение на група „Дисонанс“ по музика на Ники Томов;
„Бъди“ – рок музика и изпълнение на Деян Неделчев. Песента бе презентирана за първи път на 26 април 2024.
Оля Ал-Ахмед и Джоузеф Ал-Ахмад, съставители на сборника „Аз съм Сириус“, подбират прицизно и с мисълта за символика сто стихотворения на Ваня Петкова, които ще се харесат на широка аудитория – най-известните и любими на мнозина творби и по-неизвестни такива, сътворени през 60-те и 70-те години на ХХ век, но винаги актуални.
На 26 април в Съюза на българските журналисти предпремиерно бе отбелязано излизането на „Аз съм Сириус“ с рецитал на стихове на Ваня Петкова в изпълнение на Оля Ал-Ахмед и с мултимедиен филм за поетесата, подготвен от Джоузеф Ал-Ахмад. Сред гостите бяха Владимир Левчев, Етиен Леви, Ники Томов, актьорите Таня Дякова, Антон Порязов, Калоян Минев, певицата Емилия Валенти, музикантът Деян Неделчев, композиторът Александър Савелиев, семейство Дворецки и др.
Очаквайте представяне на книгата „Аз съм Сириус“ в Кърджали, Стара Загора, Чирпан, Хасково и Първомай, а през юни – в с. Бяла река, Хисаря, Ямбол. На 10 юли, когато се навършва 80-годишнината от рождението на Ваня Петкова, събитието ще бъде отбелязано в къщата-музей в с. Езерово, обл. Пловдив. „Есента ще плаваме с поезия по Дунав и Черно море“, допълва Оля Ал-Ахмед.
Стихове на Ваня Петкова от „Аз съм Сириус“:
СИРИУС
На вълшебния Юсеф или Йосиф
или Джоузеф – малкия ми внук
Аз съм Сириус
от съзвездието Кентавър.
Блестя със най-загадъчната светлина
върху устните на безсърдечен
мавър и във тайните луни на любовта!
Аз съм Сириус!
Самотна и далечна,
всичко в мене е обратно на света.
Мойта болка е,
че съм осъдена да бъда вечна,
мойта радост е –
да търся красота!
Аз съм Сириус!
Планините ми са гроздове червени
във рубините на вино златопенно,
корените пък корони са при мене
и годината започва не със пролет,
а със зима черна!
Истината ИСТИНА е само,
щом излъжеш, слънцето изгасва.
Няма думи върху мене, няма –
има само погледи мъгливи или ясни.
Аз съм Сириус!
Аз съм всичко в любовта, което
ЛУДОСТ и БЕЗУМИЕ наричат,
аз съм сто сърца в сърцето,
ала никой не посмя да ме обича!
Който се допря до мен, на пепел стана,
който ме погледна – ослепя,
който пожела да бъдем двама,
два пъти от мълния умря!
Аз съм Сириус!
Самотна и далечна,
тъй обратна на света суров,
че сменила бих стократно свойта вечност
за най-простата в света любов.
Аз съм Сириус!
***
ОБИЧАМ ТЕ
На любимия ми съпруг Нури Садик
Обичам те
със пръстите ти тръпни!
Обичам те
със устните, с косата!
Обичам те
в трапчинките кафяви!
Обичам те
сред облака, върху земята!
Обичам те
във чашката на мака,
във капка мед, във капчица отрова!
Обичам те
със дишането, с мрака,
обичам те под старата луна, с луната нова!
Обичам те
в дъжда, във храсталака,
с пчелите, оплодяващи полето!
Обичам те
засмян, намръщен, плакал!
Обичам те
до края на сърцето!
Обичам те,
макар и чужд, без мене!
Обичам те
безсънна и в съня!
Тъй много те обичам, тъй безмерно,
дори да имаш и след мен жена!
Но пак оставам необичана и чужда
и неоткрит е островът ми див,
и ветровете само имат нужда
да пренощуват върху моя бряг красив!
И само чайките с вълните ме целуват,
а аз, свидетелка на чуждата любов,
самотна, с рибите добри лудувам,
очакваща спасителния лов.
Очакваща най-после златна мрежа
и робството, което ми прилича,
тъй сладко и горчиво неизбежно
мен някой някъде да ме обича!
Но страх ви е, моряци и рибари,
пирати, даже вас обзема страх,
че моят остров вулканично пари
и който стъпи върху него, става прах!
Затуй самотна да обичам трябва,
Обичам те,
обичам те така!
Обичам те
със виното и хляба,
подаден ти от детската ръка!
***
ПРОКЛЯТИЕ
Да отидеш със жена в полето
в онзи миг, когато тъмнината
с дъждопад от лепкави къпини пада
и звездите със оси червени звънват
във набъбналия от целувки въздух.
Да отидеш със жена в полето
и жена непроменена да я върнеш,
както е била преди да тръгне –
грях си сторил!
Грях голям си сторил!
А пък тялото ти,
като топъл хляб да вдига пара
и под ризата ти сто щурчета да изгарят,
и след всичко неначупен да останеш!
Грях си сторил!
Грях голям си сторил!
А тревата тичаше в краката ти
и те теглеше надолу, все надолу,
и увисваше на силните ти лакти
тази нощ като жена безволна.
И се мяташе реката в двата бряга
хваната, а все неуловима.
Ти от себе си безсмислено избяга.
Ти не пожела тогава да ме имаш.
Да отидеш със жена в полето
и жена непроменена да я върнеш,
както е била, преди да тръгне.
Ах, дано във камък се превърнеш!
В миг такъв, когато тъмнината
с дъждопад от лепкави къпини пада
и звездите със оси червени звънват,
и любов не е любов с пощада.