Кунстхаус Цюрих, един от най-престижните музеи на изкуството в Швейцария, обяви, че ще премахне пет картини след преглед на техния произход съгласно нов насоки за работа с произведения на изкуството, ограбени от нацистите. Шеста картина също беше подложена на допълнителна проверка, каза фондацията, отговорна за колекцията Emil Buhrle, въпреки че не вярва, че новите насоки важат за творбата.
Съименникът на фондацията е роден в Германия търговец на оръжия, натрупал състоянието си по време на Втората световна война и отдавна има подозрения относно произхода на едно от най-престижните частни произведения на изкуството в Европа от нацистката ера.
"Кунстхаус Цюрих е информиран от фондацията E.G. Buhrle, че фондацията търси решения с правоприемниците на бивши собственици за шест произведения в колекцията," се казва в петъчно изявление на музея.
„Кунстхаусът приветства този подход, но в интерес на посетителите силно съжалява, че пет от картините ще бъдат премахнати от помещенията на Кунстхаус“, гласи още изявлението.
Въпросните картини са на Гюстав Курбе, Клод Моне, Анри дьо Тулуз-Лотрек, Винсент ван Гог и Пол Гоген.
В свое собствено изявление фондацията обясни, че е „подложила творбите си на допълнителна оценка“ за техния произход въз основа на нови най-добри практики от Държавния департамент на САЩ за справяне с откраднатото от нацистите изкуство. За петте произведения, които са изложени в музея, "Фондацията ще търси справедливи и честни решения с потомците или други законни приемници на бившите собственици."
Фондацията определи, че „въз основа на установени факти“, шеста картина на Едуар Мане „не попада в обхвата на „Най-добрите практики“, въпреки че случаят все още заслужава „ особено внимание". "Поради цялостните исторически обстоятелства, свързани с продажбата, Фондацията е готова да предложи финансов принос за имението на Макс Силберберг във връзка с трагичната съдба на бившия собственик," каза.
Кунстхаус Цюрих и преди имаше проблеми с показването на колекцията Buhrle, като критиците миналата година казаха, че опитът му да постави произведенията в контекст не се фокусира достатъчно върху съдбата на бившите еврейски собственици на изкуството.