Милена ВЪРБАНОВА
Смазан и покварен днешен българино! Стигна ли до твоето унизено съзнание посланието, което ти изпратих в предишните статии? Даде ли си сметка, че ти, точно ТИ, парият на съвременна Европа, си законният потомък на древна Троя и нейните герои?
С прежните редове ти подарих конкретни доказателства за това велико наследие, което те издига над всички европейци, а с настоящите ще те посветя в още едно откритие - българската етническа принадлежност на царете на град Алба. То ще потвърди самия факт на съществуването на града в латинската древност, защото и в италианската модерна историография, както и в българската, отричането на безспорни факти от миналото, се е превърнало в спорт за "исторически" мошеници.
В италианските, както и в българските електронни сайтове, всеки ден четем как някой псевдоучен громи "измами" - че Алба Лонга е съществувала, че Ромул е ходил някога по белия свят, че капитолийските близнаци са родени под Албанските планини и пр. Но откриването и потвърждаването на българския характер на имената на владетелите на Алба, за които свидетелстват Тит Ливий, Вергилий, Дионисий от Халикарнас и Овидий, ще сложи край на подобни мистификации. Защото нито италийската легендарна традиция, нито изброените автори, никога не биха могли да си измислят имена, които да бъдат обяснени чрез българския език.
Оставям настрана името Ромул, отдавна обяснено от мен, до чийто смисъл може да се стигне само чрез българската реч - "ромол на река".
Смятам, че необоримо съм доказала като българско в статията си "Произход и смисъл на словото "капище..." и понятието "капис", идентично с "капет" - название на владетелски или ( с още по-голяма сигурност ) на първожречески сан на царете на Алба Лонга.
В този текст ще разгледам четири имена, включени в листата на легендарните царе на Алба - Асканий, Атис, Прока и Амулий.
Асканий е основателят на града в подножието на Албанските планини, населен с троянски бежанци - и негов първи цар. Син е на троянския герой Еней, внук е на дарданския цар Анхиз и правнук на дарданския цар Капис. От званието на последния, което явно не е име, а титла, става ясно откъде произхожда традицията царете да бъдат назовавани "капис" ( "капет" ) - от Троя и Дардания.
Самото име Асканий - Ascanius носи удивителен заряд от информация. Ако премахнем характерния римски суфикс, с който то е познато в творбите на римските автори, ще получим Аскан, което еднозначно може да се тълкува като Ас Канас - Ас княз. Дали "аз" в случая означава "бял" - бял княз или е титла на престолонаследник - син на цар Еней, това е въпрос на допълнителни изследвания. Изкушена съм от идеята да разпозная в личността на Ас Канас ( наречен също Юл ) предтеча не само на Ромул - основателя на Urbs Aeterna, не само на Gens Iulia, но и на Асеневия род. Идея за такова тълкуване ми дават думите на папа Инокентий III, отправени към цар Калоян относно доказателствата за благородство, които българският владетел е представил на понтифекса: " Уверихме се, че твоите предци са произлезли от благороден род на град Рим и че ти си получил благородна кръв".
Не знаем какво точно са имали предвид цар Калоян и Инокентий III, но съвсем не е изключено Асеневият род да възхожда към Асканий - Юл. В своя публикация археологът Андрей Киряков бе предположил, че името на царствения български род Дуло произлиза от Юлий, имайки предвид добавеното римско име на боспорските царе. Но подобна възможност е напълно логично да бъде отнесена още към първия Юл - Асканий и тогава древността на рода Дуло трябва да бъде търсена вдън недрата на троянското, дарданското и допотопно минало.
С Ас-кан може би е свързан и произходът на имената на градове като Анкона в Италия и Аскона на Лаго Маджоре, в Тичино, Швейцария, чиято етимология все още не е достатъчно проследена и разтълкувана.
Името Атис на шестия легендарен цар на Алба Лонга, наречен от Дионисий Халикарнаски "Капет", е фригийско - познато е от мита за фригийския герой Атис, син на Нана, дъщеря на речния бог Сангарий, който също носи достатъчно красноречиво в тракийската и древнобългарската традиция име, произхождащо от сангарий - свещената секира, дала етнонима на сикулите, сикели, сикеи. Но то е и меонийско ( лидийско ) име, носено от втория цар на Меония, син на Манес и баща на Лид. От Страбон ( География, Кн.7, гл.3 ), знаем, че фриги, меони и бриги са един и същ народ, а под названието "бриги" откриваме древните българи ( писала съм много текстове по този въпрос и няма да се повтарям ).
Името на Прока, тринадесети легендарен цар на Алба Лонга, баща на Нумитор и Амулий - и прадядо на Ромул, може да бъде обяснено чрез латинския корен prox - най-близък, родствен. Но тъй като иде реч за име на владетел, аз съм по-склонна да го обясня чрез славянското слово "прочный" - "здрав", "як", запазено и постоянно употребявано в Русия. Всъщност prox и "прочный" имат общ произход и това е древният пеласгийски и български език.
Що се отнася до името на Амулий- Amulius, петнадесети легендарен цар на Алба Лонга, коварният и безчовечен узурпатор, който детронира първородния си брат Нумитор и избива неговото мъжко поколение, то също не е чуждо на старинната българска именна традиция. Ако го освободим от латинската наставка, ще получим истинската му форма - Амул, като "ул" също трябва да се приема като наставка - умалителна. Самото име вероятно е звучало като Амос или Амуш, което почти напълно го отъждествява с името на владетеля на Волжка България, централен герой в изключително живото и богато на исторически сведения повествование на Ахмед ибн-Фадлан "Пътешествие до Волжка България" ( 921 - 922 г. ). Царят на волжките българи, пожелал от абасидския халиф на Багдад вещи в мохамеданската религия пратеници, които да обърнат неговия езическия народ в исляма, се е наричал, според ибн-Фадлан, Алмуш, син на Шилко. Амуш и Алмуш най-вероятно са едно и също име.
Сигурна съм, че в близко бъдеще ще бъде доказан българският произход на имената и на останалите царе на Алба - "градът-майка на Рим".
* Статията е включена в новоизлязлата ми книга "Името България и етнонимът българи", издадена от БГ-Принт Враца и публикувана на 25.07.2024. Завчера, на 15.08.2024 г. бе направен опит да бъде плагиатствано основното доказателство, че троянци и българи са един и същ народ, което разкривам в статиите си "Българското име на Тибър, реката, която тече през Вечния град" и "Река Цибър в Рим, Троада и България". И двете статии са публикувани в сайта "факти.бг", съответно на 5.06 и на 3.07, а също в цитираната ми книга. Плагиаторът, обсебил моите открития, е известен рецидивист-нарушител на закона за авторското право, който системно краде доказателства и изводи от моите текстове в продължение на години.
През последните два дни в коментари в канала си в Ютуб и под конкретното видео, озаглавено "Как е звучал езикът на жителите на Омировата Троя?", той гордо приемаше парада на своите заблудени привърженици, които го славословеха за великите открития, благодарение на които българската история е направила гигантска крачка напред, свързвайки троянци и българи в единен етнос. Много важно е да се заяви, че плагиаторът, за да замете следите си и да не бъде разобличен, фалшифицира своите стари, посредствени, еклектични текстове, като им пришива абзаци с новаторските идеи на ограбените от него автори. Така той "може да докаже", че по дадена тема се е произнесъл много отдавна и още преди години е "открил" това, което всъщност съвсем наскоро е плагиатствал.
Например моята съвършено оригинална теза за имената на реките Тибър в Рим и Тимбриос в Триада, които тълкувам като българското Цибър ( от старинния глагол "изцибрям ( се )" - избистрям ( се ), изсветлявам ), той тихомълком е вмъкнал в свой текст от 30.08.2018, като е добавил и "свой превод" - "цибрея". Тези елементи липсваха в статията на плагиатора, преди аз да публикувам моите открития във вече цитираните текстове, публикувани от "факти". Ясно е, че "инкрустирането" на чужди, предимно мои, открития, в стари негови материали, е любим, изпитан, плагиаторски трик на фалшификатора, който досега го е спасявал от отговорност.
Мнението на IT професионалистите обаче е, че един детайлен преглед от добър кибер специалист винаги ще успее да улови тая фалшификаторска шашма. Освен това, напълно резонен е въпросът: ако плагиаторът наистина е направил тези открития още в далечната 2018 г., защо не ги е оповестил досега пред широката публика, а изчака да го направи едва след моите статии от юни и юли т.г. Очевидно е, че се касае за арогантна фалшификация.
Ще реагирам най-решително срещу непрестанното ограбване на моята интелектуална собственост от страна на въпросния самозабравил се плагиатор, както и изобщо срещу безнаказаността на плагиаторството в България, което доби унищожителните размери на библейско бедствие.