Йохан Щраус-син: Кралят на виенския валс и оперетата

Йохан Щраус-син е първородният син на Йохан Щраус-баща (1804–1849), композитора и диригента, прочул се със своите прекрасни валсове. Роден е на 25 октомври 1825 г. във Виена. Започва да учи музика от детство заедно с по-малките си братя, Йозеф и Едуард. Въпреки това, по настояване на баща си, е записан в търговска гимназия, тъй като Йохан Щраус-баща не искал синовете му да станат професионални музиканти. За щастие, майка му Ана Щраус го подкрепя и насърчава музикалните му занимания.

Йохан продължава обучението си при изтъкнатите виенски педагози Йозеф Дрехслер и Карл Керман, които го насочват към църковната музика. Междувременно баща му изоставя семейството, лишавайки го от издръжка, но младият Щраус завършва музикалното си образование с много труд и упоритост.

Деветнадесетгодишен, на 15 октомври 1844 г., той организира своя първи публичен концерт, на който дирижира и собствените си творби – няколко валсове и полки. Успехът е впечатляващ, а във Виена се ражда фразата: “Добър вечер, Щраус-баща, добро утро, Щраус-син!” Само за няколко години Йохан Щраус-син става изключително популярен не само във Виена и Австрия, но и в цяла Европа с турнета от Париж и Лондон до Букурещ, Москва и Петербург. Революцията от 1848 г., която разтърсва континента, го вдъхновява да създаде десетки маршове, валсове и полки.

След смъртта на баща си през 1849 г., Щраус-син поема ръководството на прочутия му оркестър и продължава да го води на големи турнета в Европа и Новия свят. В програмите си включва както произведенията на Шуман, Лист, Берлиоз, Вагнер и Бетовен, така и собствените си валсове, които радват публиката.

През 1863 г. се жени за оперетната прима Йети Трефц и предава оркестъра на братята си Йозеф и Едуард, за да се отдаде изцяло на композирането. През този период създава най-известните си валсове: “Синият Дунав”, “Виенски бонбони”, “Животът на артиста”, “Приказки от Виенската гора”, “Вино, жени и песни”, “Виенска кръв”, “Пролетни гласове”. Умира на 3 юни 1899 г. във Виена.

В средата на XIX век некоронован крал на виенската оперета е Франц фон Супе (1819–1890), автор на “Бокачо” и “Хубавата Галатея”. Постепенно неговите оперети биват изместени от произведенията на Жак Офенбах, който сключва договор с театъра An der Wien. През 1864 г. Офенбах се среща с Щраус-син и го насочва към оперетния жанр. След няколко години Щраус създава първата си оперета “Индиго” (1871), последвана от “Карнавал в Рим” (1873).

През 1874 г. сътворява своя шедьовър “Прилепът”, чийто сюжет е базиран на френската комедия “Часовник с камбана” от Луи Алеви и Анри Мейяк. За разлика от Офенбах, Щраус се отказва от пародията и сатирата, създавайки динамична, елегантна и хумористична виенска оперета. Музиката е жива, колоритна и изпълнена с мелодическа фантазия, която според Имре Калман превръща оперетата в „лека, жизнена, остроумна и празнично нагиздена музикална комедия“.

След “Прилепът” Щраус продължава активно да твори, като почти всяка година представя нови оперети: “Калиостро”, “Метусалем”, “Сляпата крава”, “Кърпичката на кралицата”, “Веселата война”, “Нощ във Венеция”, “Цигански барон”, “Симплициус”, “Виенска кръв”, “Принцеса Нанета”, “Ябука”, “Рицарят Пасман”, “Богинята на мъдростта”.

За съжаление, малко от тях издържат изпита на времето – основно “Прилепът”, “Виенска кръв”, “Цигански барон” и “Нощ във Венеция”. Причината често са слабите либрета и немотивираните сюжетни ходове, но музиката на Щраус остава безсмъртна.

Йохан Щраус-син остава вечен в сърцата на публиката чрез своите валсове и оперети, които продължават да очароват света и днес, както във Виена и Европа, така и у нас.