Мечтата на всеки актьор е да пробие в Холивуд. Има обаче такива, които успяват да направят големия пробив, веднага след което използват славата си, за да се насочат към режисьорската професия. В меката на шоубизнеса съществуват не един и два случаи, в които сравнително подценявани актьори са успели да се докажат като изключителни режисьори. Факти.бг ви представя петима от тях.
Бен Афлек
Афлек бе едно от най-оборотните лица в Холивуд, като филмите, в които се снимаше ставаха блокбъстари и изкарваха стотици милиони. Въпреки това актьорът бе изключително подценяван от критиците, които смятаха ролите му за посредствени. След като се снима в грандиозен провал, какъвто бе филмът „Трудна свалка“, той дори се оттегли от Холивуд за известно време. През 2007 г. се завърна, но този път като режисьор, зад камерата на филма „Gone Baby Gone”. Лентата бе посрещната добре от критиците и бе последвана от „Градът“, който се превърна в касов хит и наложи Афлек като водещ режисьор. Големият удар дойде през 2013 г. с филма „Арго“. Шпионската драма бе обявена за най-добрата лента през годината и получи „Оскар“ за най-добър филм. Афлек пък бе награден със „Златен глобус“ за най-добър режисьор.
Кевин Костнър
Костнър бе един от най-търсените актьори през 80-те години на миналия век. Той реши да използва славата си за да влезе в режисьорската професия. Дебютът му пък бе повече от впечатляващ. „Танцуващият с вълци“ спечели сърцата на всички зрители през 1991 г. и обра всички награди, които можеха да бъдат взети. Той бе удостоен с „Оскар“ за най-добър филм, а Костнър грабна наградата за най-добър режисьор. Макар дебютът му да бе впечатляващ, последвалите проекти на актьора като „Воден свят“ и „Месия на бъдещето“ бяха финансови провали. Все пак Костнър успя да постигне абсолютния връх с „Танцуващия с вълци“.
Мел Гибсън
През 80-те Гибсън бе любимата екшън звезда на целия свят. Той безспорно бе добър актьор, но никога не бе възприеман на сериозно от критиците, заради прекалено комерсиалните роли, които правеше. През 1993 г. той направи режисьорския си дебют с „Човека без лице“, в който изпълняваше и главната роля. Филмът бе посрещнат добре и Гибсън получи шанс да застане зад камерата на следващ проект. Този проект се наричаше „Смело сърце“. Филмът бе хитът на 1995 г. и донесе на Гибсън „Оскар“ за най-добър режисьор. Следващият му филм излезе през 2004 г. „Страстите Христови“ предизвикаха бурни противоречия в църковните среди заради бруталните сцени, които се съдържаха в лентата, но въпреки това се превърна в най-касовия филм по библейски сюжет в историята.
София Копола
Дъщерята на режисьора Франсис Форд Копола се опитваше да пробие като актрисата през 80-те години на миналия век. Тя обаче така и не направи силна роля, като бе изключително критикувана за представянето си в „Кръстникът 3“. Впоследствие тя реши да последва стъпките на баща си и да навлезе в режисьорския занаят. Големият й удар дойде през 2003 г. с лентата „Изгубени в превода“. Филмът стана финансов триумф и получи номинации за „Оскар“ в категориите за най-добър филм, най-добър режисьор и най-добър сценарий. Копола не успя да вземе наградата за режисура, но получи такава за най-добър сценарий. След това тя започна да снима малки продукции като „Мария Антоанета“ и „Някъде там“.
Клинт Истууд
Истууд направи име като звезда в уестърни и екшъни през 60-те. Той бе възприеман като супер комерсиален актьор, но реши да промени това, заставайки зад обектива на камерата. Режисьорският му дебют дойде през 1971 г. с лентата „Пусни Мисти за мен“. Последваха множество успешни и не чак толкова успешни филми, докато не се появи „Непростимо“ през 1992 г. Уестърнът получи страхотни отзиви и донесе на Истууд награди „Оскар“ за най-добър филм и най-добър режисьор. Успехът бе дублиран през 2004 г., с боксовата драма „Момиче за милиони“. Клинт отново се радва на статуетките за най-добри филм и режисура.
След това дойдоха и изключително успешните военни драми „Знамената на нашите бащи“ и „Писма от Иво Джима.“ Днес Истууд е много по-успешен като режисьор, от колкото някога е бил като актьор.