Днес, малко преди да навърши 85 години, си отиде голямата българска поетеса Станка Пенчева. Първи тъжната новината съобщиха във Фейсбук колегите й по перо Маргарита Петкова и Добромир Банев. „Веднъж си измислих, че да живееш, значи да събираш материал за спомени. Е, и аз понатрупах спомени... Най-хубавите - за любовта. Всичко това съм се опитала да изразя в стихове - радвам се, че някои хора още ги помнят. "От висотата на годините" си мисля, че съм била двойно богата: да изживея красиви, дълбоки чувства - и да ги съхраня чрез словото. Може някога едно момиче, на възрастта на моя внук, да прелисти някоя моя книга и да открие в нея себе си“, преди време беше се изповядвала Станка Пенчева в едно свое интервю. Това признание говори за характера на нейната богата и искрена лирика, за смисъла на дългогодишното й творчество на полето на лириката.
Станка Пенчева е родена на 9 юли 1929 г. в Сливен. Завършва гимназия в родния си град през 1947 г., като през същата година печата за първи път във в. "Литературен фронт". През 1951 г. тя завършва специалността „Руска филология” в Софийския университет "Св. Климент Охридски". Била е редактор в Радио София (1951-1955), редактор в издателство "Народна младеж" 1955-1956), кореспондент на в. "Народна култура" (1956-1958), редактор в литературното списание "Септември" (1959-1975) и в списание "Отечество" (1975-1986).
Публикувала стихове, очерци, есета, тя е автор на 27 стихосбирки, автобиографичен роман, детска повест, преводи в литературната периодика, сред които "Пълнолетие" (1952), "Опъната струна" (1957), "Кладенец на птиците" (1960), "Вселена" (1964), "Земя на огньовете" (1965), "Горчива билка. Избрана лирика" (1966), "Ябълкова градина. Стихове" (1965-1966; 1967), "Есенно сияние. Стихотворения" (1968), "Моята власт. Стихове" (1970), "Пясъчна лилия. Стихове" (1972), "Хляб и сол. Стихове" (1973), "Планета за двама. Стихотворения" (1977), "Недовършен свят. Стихотворения" (1982), "Помежду им - ела тънковита" (1982), "Сезонът на загубите. Стихотворения" (1986), "Опит за бягство. Лирика" (1992), "Старомодни стихове" (2002), "Отвън - отвътре" (стихове, 2002), "Незабрава" (избрани стихотворения, 2004), "Преддверие" (2006), "Зелената Жози" (2007), "Дървото на живота" (2008), "Тук съм" (спомени, 2008), "Перо от дух" (2011), "Последни стихотворения" (2012). Нейни стихове са превеждани на немски, руски, френски и други езици.
Удостоена е с наградата на Съюза на българските писатели за поезия (1970 и 2002), с Национална награда за литература и изкуство "Добри Чинтулов" (1996), Наградата "П.К.Яворов" на едноименната фондация за сборника "Старомодни стихотворение" (2000), Наградата на в. "Литературен форум" за поезия (2000), Голямата награда за поезия "Златен ланец" на в. "Труд" (2003) и Националната награда за поезия "Иван Николов" за 2006 г. за цялостното й творчество (2007). Носител е и на орден "Кирил и Методий" - първа степен (1974).