Когато е в най-заплашителния си вид, Хавиер Бардем хвърля определен поглед към камерата. Брадичката му е наведена към гърдите, а по челото му се прокрадва лека бръчка. Леко притворените му очи придават на лицето му сурово и безмилостно изражение, пише dir.bg.
Този поглед често е съпътстван от въздишка или напрегнато изречени думи през стиснати зъби. Зрителите сме го виждали така неведнъж: във филма "Няма място за старите кучета", за който Бардем печели "Оскар", в "007 Координати: Скайфол", където той играе един от най-запомнящите се злодеи в поредицата на Бонд, както и в сериала на Netflix "Monsters: The Lyle and Erik Menendez Story".
Хавиер Бардем е роден на 1 март 1969 г. в Лас Палмас, Испания, в семейство на актьори. Неговите баба и дядо са участвали във филми от 40-те до 60-те години на миналия век. Майка му Пилар, известна театрална актриса, е носителка на наградата "Гоя", докато чичо му е режисьор на първия испански филм, спечелил номинация за "Оскар" за най-добър чуждоезичен филм. Бардем ясно си спомня момента, в който за първи път разбира, че иска да стане актьор и започва да се снима в киното още на 6-годишна възраст. Като тийнеджър ролите, които получава са все на сексапилни момчета в различни филми. След време той започва да отказва тези роли, защото не иска хората да го разпознават единствено като романтичен герой.
Ролята, с която пробива в Холивуд е във филма "Преди да падне нощта" и точно с нея получава номинация за "Оскар". За нея той споделя: "Наистина дадох всичко, което имах в себе си за ролята", казва той. "Но мислех, че няма да бъде видяно от никого!"
От този момент нататък Бардем избира сложни и мрачни персонажи, които изискват както психологическа подготовка, така и морална амбивалентност. Точно тази негова склонност към трудните роли го води към роля, за която говори откровено в едно от интервютата си.
В него той споделя, че образът на Хосе Менендес го е изправил пред сериозни морални въпроси. В сериала се разказва за убийството на Менендес и неговата съпруга, което е извършено от техните синове през 1989 г., както и твърденията на момчетата по време на съдебния процес, че са били жертви на дългогодишно физическо, психическо и сексуално насилие от страна на баща си.
Бардем допълва, че е имал колебания дали да приеме ролята заради етичната ѝ тежест. Но според актьора дори и зад най-ужасяващите действия се крие личност, в която можем да разпознаем човешки черти.
"В този случай става дума за ужасни събития от детството, за които никога не се е говорило и които никога не са били споделяни с никого", казва Бардем. "Травма, която никога не е билa позволенa да се изживее. Така че това не е начин да оправдаем или извиним действията на някого. Вместо това, това е начин да се опитаме да разберем малко по-добре защо и откъде идват те. Смятам, че това е единственият инструмент, с който разполага всеки артист - да пренесе опита, а не идеите, разсъжденията или теориите. Но опита да бъдеш някой за публиката, да я накараш да се почувства - само за секунда - като този човек, така че да отвори съзнанието си."
Хавиер Бардем разказва и за предизвикателството да предаде тези емоции на чужд език. "По-малко се срамувам, когато работя на английски, отколкото на испански. Защото в родния ти език думите имат толкова голяма тежест", обяснява актьорът.
Както повечето от нас, вероятно за първи път сте се запознали с актьора в ролята на Антон Чигур, безмилостният убиец в "Няма място за старите кучета". Тази роля, която е отличена от Journal of Forensic Sciences през 2014 г. като най-реалистичното изображение на психопат във филм, беше първият голям холивудски проект на Бардем.
Кариерата му в испанското кино обаче започва години по-рано с различни роли в "Días Contados", "Boca a Boca" и "Éxtasis". Бардем също така участва в саундтрака на "Éxtasis", като свири на барабани. Актьорът винаги е обичал музиката - особено хевиметъл - и отдавна признава, че научаването на текстовете на AC/DC му е помогнало да усъвършенства английския си.
Но усвояването на нов език отнема време и търпение. Понякога в началото на кариерата си като англоговорящ актьор, включително в "007 Координати: Скайфол", Бардем дори поръчва преводи на цели сценарии на испански.
"Трябваше да положа много усилия, за да свържа емоцията с произношението", признава той. Днес владее езика много по-уверено, макар да усеща разликата - на испански думите носят тежестта на целия му живот, докато на английски му дават известна свобода. Парадоксално, именно на чужд език той се чувства по-малко срамежлив.
Този професионален и личен път той споделя със съпругата си Пенелопе Крус. Двамата се срещат още в началото на техните кариери, но съдбата има други планове за тях и ги събира отново, когато вече са утвърдени международни актьори. Според Бардем основата да стабилната им връзка е, че са се запознали още преди световната слава около имената им.
Те се срещат за първи път на снимачната площадка на филма "Jamon Jamon", пред 1992 година. Той разказва: "Тя беше на 17, а аз на 22. Това беше първият ѝ филм и един от моите първи филми. Голям филм. Срещнахме се на теста за тоалети, където се погледнахме и предполагам, че нещо се е случило. Нещо, което няма никакво обяснение и надхвърля логиката и разсъжденията."
Той споделя още, че въпреки че по това време помежду им не се е зародила любов, те се събират отново на снимачната площадка 17 години по-късно във "Вики Кристина Барселона", който носи на Пенелопе "Оскар" за най-добра актриса в поддържаща роля.
Актьорът допълва: "Тогава осъзнахме, че чувството помежду ни все още е живо. Много живо. За наша изненада! Случи се така, че и двамата бяхме необвързани в този момент, така че естествено това, което трябваше да се случи, се случи - двама души се свързаха отново, защото споделяха много неща, много повече, отколкото очакваха."
През 2010 г. двойката официално обявява романса си на червения килим на наградите "Гоя", а по-късно същата година сключват брак на частна церемония на Бахамите. Хавиер и Пенелопе имат две деца, син Лео и дъщеря Луна, като актьорът споделя, че се е научил да приема своите "недостатъци", когато става дума за бащинството.
"По-скоро знам какъв баща не искам да бъда", казва той, "а именно такъв, който се меси във всичко, което правят децата му, казва им какво да правят, как да го правят и им оказва ненужен натиск. Не искам да имам очаквания за това какви искам да станат само за мое удоволствие или за моя собствена награда."
"Аз съм несъвършен", обяснява актьорът. "Имам много недостатъци и неща, които трябва да поправя в себе си като човек. Но да можеш да възпитаваш някого е най-важната отговорност, която някога ще имаш. Помагаш да насочваш, да изграждаш някого, а как можеш да го направиш, ако не възпитаваш себе си? Ако не оцениш наистина кой си като човек?
"Кой си ти? И какво си постигнал?", продължава Бардем. "Какви са нашите недостатъци? Какви са нашите добродетели? Защото всички трябва да работим върху добродетелите си, да обръщаме внимание на добродетелите си. Но трябва да обръщаме внимание и на недостатъците си."