На 5 юни 1942 г. Конгресът на САЩ приема съвместна резолюция, с която официално обявява война на Царство България. Този дипломатически и военен акт е директен отговор на действията на българското правителство начело с проф. Богдан Филов, което половин година по-рано (на 13 декември 1941 г.) първо обявява война на САЩ и Великобритания.
Първоначалното българско обявяване на война се възприема в София като чисто дипломатически жест на лоялност към Тристранния пакт, поради което е наречено „символична война“. Американският президент Франклин Д. Рузвелт първоначално се въздържа от незабавен отговор. През юни 1942 г. той изпраща съобщение до Конгреса, посочвайки, че макар България, Унгария и Румъния да действат като марионетки на Хитлер, те извършват военни активности и състоянието на война трябва да бъде признато.
Резолюцията е гласувана от Сената на САЩ с пълно единодушие (73-0 гласа) на 4 юни и влиза в сила на 5 юни 1942 г. след одобрението на президента. Тази стъпка превръща „символичния“ конфликт в реална трагедия за България. Само седмица по-късно (на 12 юни 1942 г.) започват първите съюзнически въздушни операции в региона, които по-късно прерастват в разрушителните бомбардировки над София и други български градове през 1943–1944 г.
Това събитие, заедно с едновременното обявяване на война на Румъния и Унгария, остава в американската история като последния път, в който САЩ официално обявяват война на чужди държави чрез изрична декларация от Конгреса.