Темата за състоянието на язовирите в България вълнува обществеността не само при пълноводие. Докато държавната програма за спешни ремонти е блокирана поради недостиг на средства, експертната общност настоява за цялостна промяна на подхода към водната сигурност. За да разберем реалния мащаб на заплахата, трябва да погледнем отвъд сухите статистически данни – към историята, технологиите за спасение и конструктивните дефекти на съоръженията.
Черната хроника: Уроците от миналото, които остават ненаучени
Историята на съвременна България пази белезите на няколко катастрофални наводнения, причинени от компрометирана хидротехническа инфраструктура. Тези събития доказват, че малките язовири могат да отнемат човешки животи и да нанесат щети за стотици милиони левове:
Трагедията в село Бисер (2012 г.): На 6 февруари 2012 г. стената на язовир „Иваново“ се скъса, образувайки 3-метрова приливна вълна. Тя заля село Бисер, отне живота на над 10 души и наводни хиляди декара площ. Инцидентът оголи дългогодишния спор между Министерството на отбраната, община Харманли и държавата относно собствеността и поддръжката на обекта, пише researchgate.net. Потопът в Бургаско (2014 г. и 2017 г.): През есента на 2014 г. (кв. Аспарухово във Варна и Бургаско) и по-късно през 2017 г., серия от скъсани диги и прелели микроязовири в Бургаска област наводниха десетки къщи, разрушиха инфраструктура и доведоха до смъртни случаи. Основната причина тогава бе липсата на координация и отдаването на язовирите под наем на концесионери за рибовъдство, които умишлено поддържаха високи нива на водата.BG-ALERT и сирените: Как работи технологията за спасение в критичния час?
При евентуална авария на язовирна стена, секундите са разликата между живота и смъртта. Съвременната архитектура за гражданска защита разчита на два стълба за ранно известяване:
Националната система за ранно предупреждение и оповестяване (НСРПО)
Големите язовири, управлявани от НЕК, разполагат с локални системи за оповестяване, пише electronic-sirens.com. При засичане на критични деформации или преливане, операторите могат да активират акустични сирени в застрашените села под стената за по-малко от 30 секунди.
Клетъчно излъчване чрез BG-ALERT
При по-малките водоеми, където няма жива охрана, се разчита на националната система за мобилни известия. Тя функционира чрез специфичен алгоритъм:
Геолокация на заплахата: Главна дирекция „Пожарна безопасност и защита на населението“ очертава дигитална граница около потенциалната зона на заливане (между 5 000 и 50 000 декара). Таргетирано съобщение: Системата изпраща звуков сигнал и текстово съобщение до всеки мобилен телефон, свързан към клетките в тази зона. Времеви прозорец: Сигналът се получава в рамките на 1 до 3 минути след подаване на командата от кризисния щаб, осигурявайки на хората ценно време за евакуация към по-високи географски точки.Експертно мнение: Защо преливниците са най-слабото звено?
Инженерният анализ показва, че проблемът на българските „язовири-страшилища“ рядко се крие в самата язовирна стена. Истинският дефект е в съпътстващата хидротехническа инфраструктура.
Потърсихме за коментар хидроинженер, експерт по проектиране на хидромелиоративни съоръжения, който сподели следното:
„Повечето малки язовири у нас са проектирани и строени през 60-те и 70-те години на миналия век. Земнонасипните стени са изключително устойчиви конструкции, но те имат един фатален враг – преливането през короната. Ако водата премине над стената, тя я размива за броени минути и съоръжението колабира.
За да не се случи това, всеки язовир има преливник – съоръжение, което отвежда излишната вода при порой. Над 60% от общинските и изоставените язовири в момента са с частично разрушени, затлачени или обрасли с дървета преливници. Често в тях има незаконни прегради, поставени от концесионери. Когато преливникът не работи, язовирът се превръща в капан. Държавата трябва да спре да мисли за козметични ремонти и да се фокусира върху пълното почистване на речните легла под стените и възстановяването на бетонните преливни канали“
Анализ на риска: Какво могат да причинят язовирите в зависимост от техния мащаб?
При хипотетична авария, мащабите на бедствието се определят основно от два сценария:
Сценарий 1: Малки общински и микроязовири (с обем на водата до 1 милион кубични метра)При пробив на подобно съоръжение, потенциалната площ на заливане обикновено варира между 2 000 и 5 000 декара. Основната опасност тук е свързана с разрушените преливници, което води до внезапно преливане и наводняване на най-близкото населено място. Поради близостта на къщите до стената, времето за реакция на гражданите е критично малко – между 15 и 30 минути. Сценарий 2: Големи и комплексни язовири (с обем на водата над 100 милиона кубични метра)
Авария на национален обект би заляла огромни територии – над 50 000 декара. Главният риск се крие в мощния хидравличен удар, който е способен да компрометира цели областни градове и да причини мащабни трансгранични наводнения. В тези случаи по-отдалечените населени места разполагат с малко по-голям прозорец за реакция – между 45 и 90 минути.
Настоящата хидрологична картина в края на юли 2026 г. остава под контрол, но експертите предупреждават, че климатичните аномалии изискват превантивни мерки преди настъпването на есенния дъждовен сезон.