Международен екип от учени използва древна ДНК, за да проследи как се е променило населението в част от Централна Европа след отслабването на римската власт.
Изследователите секвенирали генетичен материал от 314 души, живели между III и VI век в района на Малката унгарска равнина, днес част от Северозападна Унгария. Останките са открити в седем некропола и са на възраст между около 1400 и 1800 години.
Сравнението между хора, погребани по време на римското управление, и жители от по-късния период показва значителна промяна в произхода на населението.
В гробовете от римската епоха преобладават хора с генетичен произход, свързан с Южна Европа. Открити са и следи от предци от Азия и Африка, което отразява голямата мобилност на населението в рамките на Римската империя.
В погребенията от периода след оттеглянето на римската власт учените установили рязко увеличение на северноевропейския генетичен компонент. Според изследването това вероятно е свързано с придвижването на лангобардски групи от територии северно от Дунав към бившите римски провинции.
Резултатите не подкрепят сценарий за еднократно масово нашествие или пълна замяна на местното население. Генетичните данни по-скоро показват продължително преселване на отделни хора и семейства в рамките на няколко поколения. Новодошлите постепенно се установявали в региона и се смесвали с местни общности, чиито предци са живели там още по времето на Римската империя.
Анализът разкрил и множество близки роднински връзки между хора, погребани в едни и същи некрополи. Според учените това показва, че отделни влиятелни семейства вероятно са заемали водещи позиции в новите общества. Някои родове изглежда са поддържали връзки между различни селища, като така са допринасяли за изграждането на нова политическа и социална структура след края на римското управление.
Данните показват общество, оформено едновременно от миграция, смесени бракове, роднински мрежи и сътрудничество между местни жители и новодошли, а не единствено от военни завоевания.
Проучването е част от международния проект HistoGenes, който обединява генетици, археолози, историци и антрополози. Водещи автори са Идзие Тиен от Stony Brook University и Ищван Конц от Eötvös Loránd University.
Изследователите комбинирали генетичните резултати с археологически данни, включително погребални практики и предмети, открити в гробовете.
Според съавтора на проекта Патрик Гиъри движенията на населението след падането на Западната Римска империя са били значително по-сложни, отколкото предполага традиционният образ на отделни „варварски“ групи, които просто завладяват бивши римски територии.
Изследването показва също, че генетичният произход и материалната култура невинаги съвпадат, което означава, че археологическите находки сами по себе си не могат надеждно да определят етническата принадлежност на дадена общност.
Резултатите са публикувани в научното списание Science.