На 21 септември почитаме паметта на един от най-великите поети в историята на музиката – Ленард Коен. Неговият дълбок глас и меланхолични текстове остават ненадминати, но зад кулисите на славата му се крият обрати, които малцина знаят.
Музикант „по неволя“ на 33 години
За разлика от повечето рок звезди, Коен не започва кариерата си на млади години. До 33-годишната си възраст той е утвърден поет и писател в Канада. Обръща се към музиката главно заради финансови затруднения – писането на поезия просто не му носи никакви доходи и той решава да опита да превърне стиховете си в песни.
Маратонското писане на "Hallelujah"
За създаването на своя най-голям шедьовър Коен написва над 80 различни куплета в продължение на години. В един момент, докато е в хотел в Ню Йорк, той остава само по бельо на пода, блъскайки главата си в килима от пълно безсилие, че не може да завърши текста. Когато най-накрая я предава, звукозаписната му компания я отхвърля с думите: „Ленард, това не е добра песен“.
Оттегляне от света: Монахът Дзикан
През 90-те години Коен изчезва напълно от светския живот в продължение на пет години. Той се оттегля в Дзен манастир близо до Лос Анджелис, където живее в пълна изолация, готви за своя учител и бива ръкоположен за будистки монах под духовното име Jikan (в превод: „тишина“).
Големият банков обир
Коен е принуден да се завърне на световната сцена на 70-годишна възраст по изключително грозна причина. Той разбира, че дългогодишната му мениджърка е откраднала почти всичките му спестявания от пенсионния фонд – над 5 милиона долара. Това „нещастие“ обаче се превръща в подарък за феновете му, тъй като води до едни от най-великите и разпродадени световни турнета в историята.