На 2 октомври 1869 г. в крайбрежния град Порбандар, в днешния индийски щат Гуджарат, се ражда Мохандас Карамчанд Ганди – човекът, когото светът ще запомни като Махатма, „велика душа“. По-късно името му ще стане синоним на ненасилствената съпротива, а рожденият му ден ще бъде обявен от ООН за Международен ден на ненасилието.
Ганди учи право в Лондон между 1888 и 1891 г. През 1893 г. заминава за Южна Африка като млад адвокат. Там прекарва близо две десетилетия и се сблъсква с расовата дискриминация, на която са подложени индийските имигранти. Именно в Южна Африка той започва да изгражда своята идея за сатяграха – съпротива, основана на истината, моралната устойчивост и отказа от физическо насилие.
От адвокат до водач на масово движение
Когато се връща в Индия през 1915 г., Ганди постепенно се превръща в един от най-влиятелните лидери на борбата срещу британското управление. Вместо въоръжено въстание той насърчава бойкот, гражданско неподчинение, стачки, походи и отказ от сътрудничество с колониалната власт.
Най-запомнящият се епизод от тази стратегия е Походът на солта през 1930 г. На 12 март Ганди напуска ашрама Сабермати начело на група последователи и поема към крайбрежното селище Данди. След около 240 мили, или близо 386 километра, участниците стигат до морето и нарушават британския монопол върху солта, като сами произвеждат сол от морската вода. Простият жест превръща данъка върху солта в символ на цялата колониална система и води до арести на десетки хиляди хора.
През 1942 г. Индийският национален конгрес приема призива „Напуснете Индия“, с който се настоява Великобритания незабавно да прекрати управлението си. Британските власти отговарят с масови арести, включително на Ганди и други лидери. Движението става последната голяма национална кампания преди независимостта.
Независимостта не слага край на неговата битка
Индия обявява независимост на 15 август 1947 г., но разделянето на страната и създаването на Пакистан са съпроводени от тежко междуобщностно насилие. В този ден Ганди не участва в официални тържества. Той е в Калкута, където пости, моли се и призовава индуисти и мюсюлмани да прекратят нападенията. За него политическата свобода няма смисъл без религиозна търпимост и човешко достойнство.
На 30 януари 1948 г. Ганди е застрелян в Ню Делхи. Смъртта му настъпва само месеци след независимостта, но идеите му продължават да влияят върху движенията за граждански права и социална промяна по света. ООН цитира едно от неговите послания:
„Ненасилието е най-великата сила, с която разполага човечеството.“
Ганди е номиниран пет пъти за Нобелова награда за мир – през 1937, 1938, 1939, 1947 и 1948 г., но така и не става лауреат. През 1948 г. наградата не е присъдена, след като той е убит преди приключването на номинациите.
В Индия Ганди е почитан като „Баща на нацията“, макар индийското правителство да посочва, че няма официален акт, с който това звание да му е присъдено. Така остава не титла, а обществено признание за ролята му в освобождаването на страната и за опита му да превърне морала в политическа сила.
Източници: nobelprize.org, history.com, time.com, gandhismriti.gov.in, un.org